Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.10.2009 09:33 - 3a конкурсa: 100-год. от рожднието на Н. Вапцаров
Автор: vladikoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4676 Коментари: 2 Гласове:
2



Започна новата учебна година, ново начало за всички, които искат да придобият някакви знания и по този начин да постигнат успехи в живота. Започна и за всички онези, които и да не искат, пак трябва да са в училището, защото след него ги чака светлото бъдеще на мутри, гъзари, оборотни пичове и същото в женски род. Те книги няма да четат, не им и трябва. Вестници не четат също, ‘щото в някои вестници пишат много сложно, брато.
"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"
, пише Черноризец Храбър. Сега книги има много, но четенето, като форма на общуване с автора и определената литературна стилистика, все повече бива замествано от чатенето. Появява се един особен метаезик - език на чата, а това рефлектира върху комуникацията ни в ежедневието, простотията и животинското начало стават част от ежедневието.
„В началото бе Словото” – така започва една стара книга с неизвестен автор. Или поне авторството не може да бъде доказано, но това е друга тема. Всичко започва от думите, от начина на изразяване, който ни заобикаля. Литературата е отражение на нашия живот. Книгите, които четем; стилът, на който говорим; героите, които харесваме – всички тези детайли са определящи за начина, по който възприемаме живота и съответно ни възприемат нас в него.
Още от първите класове децата започват да използват определен капацитет от думи, като този речников запас се формира от различни фактори - родители, училище, телевизия, музика, среда, а напоследък и интернет. Почвам да ги анализирам подред:
Родителите - още от ранна детска възраст детето чува звучната българска реч: "Да ти е** пи***ата лелина" и стотиците вариации от това семантично гнездо. Българинът много псува - псува, когато му е кеф; псува, когато му е зле; когато няма какво да каже... пак псува. Българинът и много пие, а нещата са свързани. Детето свиква да чува цинизми и псувни и постепенно започва да ги използва като част от общуването си с другите. Няма как да искаме да видим нещо по-различно, докато в страната ни да изпиеш кило ракия е геройство, а ако дадеш път на пешеходци на пътя, се счита за проява на малодушие и този жест се приема с пренебрежение. Сегашните родители нямат време да учат децата на песнички и приказки, в детските градини – ако въобще се стигне до песни – учат малките на хитовете от чалга клубовете, понеже младата „какичка”, която с връзки е уредена да се занимава с децата, до късно снощи е била именно там и е танцувала кючеци на чичковците по масите. Когато ние бяхме малки, нашите родители ни водеха по парковете, спирахме пред бронзовите бюстове и ни питаха: „Тоя кой е? Какво е направил?” Така се създава интерес към родната история. За хората над 40, които са прекарали колежанските си години в библиотеката, събирайки информация, интернет се превърна във вълшебен източник на знания. Онези, които са се родили с нета, не го ползват, за да събират информация в главите си, а за да я намират и предават нататък. Светът прилича само на място за доставки, в който доминират законите на джунглата. Тук Фройд си е класика: "Дай им да ядат и да се чукат" - животински инстинкти par excelance. Ако историята не бъде синтезирана, как тогава ще се учим от грешките на другите? 
Училище - еххх, аз цяла книга мога да напиша за учителите и техният принос към формирането на езиковата култура на подрастващите. Направете паралел какво образование имахме преди 89-а година, организация, дисциплина, имаше ясни правила какво се иска от учениците и какви компромиси могат да бъдат правени. Имаше система, а сега какво има? Ниски учителски заплати, ниско професионално самочувствие и естествената последица от тези два компонента - избиване на комплекси и манкиране на дейност. Ако в момента един мой любим литературен герой наблюдаваше българското училище, би въздъхнал: „Има нещо гнило в образованието” и докато не се изкорени кардинално, нищо добро няма да се случи.
Понеже конкурсът се провежда в Благоевград, спомних си, че като ученик всяко лято ходехме с брат ми да плуваме в реката, минаваща през с. Бараково. За да стигнеш до нея, влизаш в двора на същата онази фабрика, в която е работил Никола Вапцаров, вървиш по същите алеи, по които е минавал той и когато след време се стигне до поезията му в училище, всяко дете би имало по-голям интерес към нея, ако успее да я свърже със своите лични емоции, които е изпитвало, докосвайки се до местата, свързани с Вапцаров. Най-малкото би се похвалило пред другите: „Аз съм ходил във фабриката, в която е работил Вапцаров” или в къщата музей в Банско примерно. Или да вземем Ботев – фигура, свързана и с националната история, и с нашата литература. Колко от нас са се докосвали до кораба „Радецки”? Сега учителите водят ли децата по такива места? ПОУМНЯВАНЕТО Е БОЛЕЗНЕН ПРОЦЕС И СЕ ИЗИСКВА ДИСЦИПЛИНА, ЗА ДА СЕ ФОРМИРА.
Аз не смятам, че глупостта и посредствеността трябва да бъдат толерирани, а напротив - следва да бъдат изкоренени още в зародиш. Както бурените.
Телевизия/музика/книги - предавания (модерно наричани „формати”) като "Биг брадър", "ВИП не-знам-какво-си" моделират в зрителите един образец - без значение какво образование, визия, житейски опит имаш - всеки може да се появи по телевизията и да стане "звезда". Даже колкото по-тъп си, толкова по-интересен за масовата публика ставаш. Има го и елемента на перверзност, друго си е да си кажеш: "Ей, тоя е по-прост и от мене!". Един вид, асоциираш се със субекта от екрана. Децата са идеалните мишени за телевизионните предавания. Те биват активно отрязвани в медиите, заключени в някакви мигновени текущи реалности (работа, дрехи, коли, поп музика, сериали, Facebook). От няколко години особено активно се наблюдава една тенденция младите (не само, но преимуществено) да купуват марки, а не стоки. Всички купуват "Кока-кола", а не българския вариант на кофеиновата напитка (примерно "Дерби-кола"). Купуват Nike, Converse - произведени в Индия, Китай или Тайван, а не българския еквивалент маратонки "Вихрен", произведени в завода в Благоевград. Тук е много уместно да се цитира авторът рекламист Фредерик Багбеде, който, изследвайки точно този феномен на младото поколение, има следната сентенция: "Разликата между бедните и богатите е, че бедните продават дрога, за да си купят Nike-ове, а богатите продават Nike-ове, за да си купят дрога". Резултатът е, че стават лесно манипулируеми и като им заповядат от говорещата кутия: "Гласувай с sms на кратък номер..." си вярват, че могат да променят нещо. Алооо, малките! Хората хакнаха дори сайта на Пентагона, наистина ли смятате, че вашите sms-и влияят дейтвително???
За книгите ми се иска да обърна специално внимание. Да тръгнем от факта, че българската литература от Освобождението до сега не познава професията „писател”. Няма я в националния класификатор на икономическите дейности (НКИД), няма я и като свободна професия. В това няма нищо лошо, дори напротив. Алеко Константинов не би написал по-добре книгите си, ако не работеше като адвокат. Работата в пощите не е попречила на Яворов да рисува с думи, а корабите и заводите дори са допринесли за поезията на Вапцаров. Днес не е по-различно. Един Карбовски трябва да работи на няколко места едновременно, въпреки че би предпочел само да пише. Но както вече споменах, липсата на професионалност, дава свобода. В Пхенян, КНДР има специален блок на писателите. Там всеки делничен ден стотици писатели влизат в 9:00 сутринта, сядат на бюрата си и пишат на 8-часов работен ден. Те са длъжни да го правят, защото за тяхната дейност получават заплата в края на месеца. Да се сещате за някое произведение на корейски писател напоследък?
Писателят е длъжен, така както и хлебарят, да даде най-добрия продукт, на който е способен. Оттам нататък никой не може да задължи читателя да си купи една или друга книга, както и никой не може да накара потребителя да си купи определен хляб. Ако искам ще си взема франзела, черен хляб или питка, но за разлика от самуна, книгите на мен са ми дали езиковата основа, на която в последствие да мога да надграждам (пак ако искам) и да мога да интерпретирам видове писан текст. Тази способност от телевизията и нета няма как да се придобие. По-ранните поколения пренебрегваха домашното си. Разбира се, само малка част от тях се гмуркаха в интелектуалните течения на времето си, но никое поколение досега не е разтръбявало неграмотността като обосновано поведение на своите връстници. Колкото по-малко книги прочете един човек, толкова по-лесно се превръща в част от тълпата на невежествтото, която познава единствено стадния принцип и е най-лесно манипулируема. Книгите провокират мисленето, мисленето провокира индивидуализмът, а индивидуализмът води до успех или както е казано: "Вратът на вълка е дебел, защото сам си върши работата"
 Интернет - Чатърите не могат да пишат. Липсата на главни букви и съкращенията доминират в интернет медиите. Това без "спелчек" просто закопава правописа им. Колкото по-рано децата и тийндейджърите започнат да пишат без правописни грепки и на кирилица в Skype или в чата, толкова по-лесно ще им бъде в последствие, когато трябва да напишат мотивационно писмо за работа или текст при упражняване на каквато и било професия. Правилното писане не е само в училище, то е определящо за всеки човек. Това да пишеш 4, вместо "ч" и 6, вместо "ш", както и да слагаш "а" или "и", вместо "ъ", за мен е същото, както да събереш една мощна храчка и да се изплюеш върху портрета на братята Кирил и Методий. Отвратително! Сещам се за една сентенция, която видях наскоро: "да пишеш на български език, ползвайки латински букви е като да пишеш с лайна на стената - чете се, но не е приятно!" (неизвестен автор). От друга страна, когато не знаеш елементарните правила на писане, няма как да пишеш правилно и смислено. Още по-малко вероятно е да се очаква, че ще ти се удаде да свържеш в сложно съставно изречение дадена поредица от мисли, та и да ги агрументиреш даже... Няма как да стане! В интернет простотията е повече и от порнографията. Миналата седмица във водещ български спортен сайт се появи заглавие: "Наще с бронз. Горд съм че съм Българин". Уникално! В пет думи, цели три грешки. Разнородни при това! Как гладко авторът журналист, а след него и редакторът са опростили "нашите - наште - наще", след което са пропуснали запетайката пред "че" и накрая по английски образец са сложили главната буква в свързан текст. Аз лично намерих за себе си изход от простотията във виртуалното пространство - преди време изтрих всичките си профили в сайтове и форуми. Ако пишеш чисто и съставяш взаимосвързани параграфи в някой форум, другите "ти се присмиват". Много по-лесно е да си част от стадото, част от тълпата, но това директно се превръща в агресия към по-умните, които са и много по-различни. Всъщност тук агресията е продиктувана от завист, че не могат да бъдат като онези, които умеят да пишат правилно. Съзнанието, че другият те превъзхожда, се превръща в силен мотив да му се присмиваш, защото не можеш да бъдеш като него. Звучи странно, но е факт. Интернет налага популярност по броя на посещаваност, а не по достовеност, което води отново до унифициране на нивото на нови знания на една много ниска, базова степен. Според младите, каквото пише в Google, това е последна инстанция, а това всъщност е едва връхчето на айсберга на информационния поток. Тук вече се включва и мързелът да се търсят алтернативни източници на информация, да се проверява полученото като данни в сайтовете, въобще... много задълбаваме към негативите от липсата на ценности.
Средата - Нас ни гонеха от оградите, като крадяхме череши като малки и до късно вечер играехме футбол на уличното осветление, а сегашните тийнейджъри са с наднормено тегло от първи клас и освен да киснат пред компютрите, дори не се събират пред блоковете вече. Учениците не могат да си вържат връзките на обувките от дебелина и затлъстяване. Преди дни играхме футбол в двора на едно училище, все мои набори около трийсетте. По някое време около нас се събраха десетина ученици и решихме да направим една игра на футбол: ние срещу тях. Резултатът накрая беше 8:1 за нас, а едно от момчетата ме попита след като го бях минал на спринт и отбелязал гол: "Абе, как така имате толкова въздух!?!" А ние съвсем не сме някакви спортисти, уж за улегнали хора се водим. Сещайте се, след като сега учениците са толква зле физически, как ще се чувстват на наша възраст.
В началото на седмицата се срещнах с един от най-богатите хора в България. По време на разговора, между различните професионални теми, той спомена как му се е наложило да говори с англичани "на висок тон, отривисто и с ръкомахане". Този човек, който принципно говори спокойно, с ясна дикция и почти тихо, бе принуден да опрости езика си в комуникацията с английските инвеститори. А от опростяването на езика всъщност започва опростачването на характера. Липсата на изразни с редства като образи, метафори, красиви думи, спъват комуникацията в реалния живот. Днешното общество е погълнато от манията да купува повече и повече от определни вещи, а забравяме, че в крайна сметка "вещите, които владеем, накрая започват да владеят нас" ("Боен клуб"). Не би трябвало дрехите и аксесоарите, които притежаваме да говорят вместо нас, а мисълта ни да буксува, когато се наложи да говорим и пишем. Не би трябвало, но е тъжен факт от обективната действителност! Много е модерно да се говори на някакъв българо-английски език (примерно: "Да си чекна мейла"). Това за мен си е липса на езиков запас, с който да преведеш английката реч на български. Или е проява на тъпота, или е маниерничене. И в двата случая ефектът не е в позитивна насока. И сега някои ще кажат: "Абе, не е толко важно как се говори, бе пич".
Напротив - много е важно! Защото първо започваш да говориш зле, после започваш да изглеждаш скапано, след това да работиш кофти и накрая ще живееш лошо. И другият път, преди да напсуваш или да се държиш като идиот, спомни си, че интелигентният човек може да се държи като простак, но обратното е невъзможно. На теб удава ли ти се да се държиш като интелигентен?




imageimage



Тагове:   конкурс,   Вапцаров,


Гласувай:
2



1. анонимен - Браво
05.11.2009 00:43
Поздравления за ясната и социално ангажирана позиция! Тя, освен всичко друго, означава и че остаряваме пич:))
И аз не харесвам изречения без глагол, но понякога ги ползвам (виж първото изречение:Р)
И ти беше скандалния млад автор на "Гетото"...
Казвам го с умиление, без укор. Защото бяхме млади и глупави, а сега вече не сме толкова млади:)))))))
цитирай
2. vladikoff - Представеният текст получи грамота от журито на конкурса.
13.12.2009 13:20
Представеният текст получи грамота от журито на конкурса.
ПО-ВАЖНАТА И ЗНАЧИМА ГРАМОТА ОБАЧЕ СА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОВЕЧЕ ОТ 300 ЧИТАТЕЛИ, КОИТО ГО ХАРЕСАХА И НАМЕРИХА НЕЩО ОТ НЕГО ЗА СЕБЕ СИ.
Д. Владиков
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vladikoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 606642
Постинги: 98
Коментари: 394
Гласове: 1246
Спечели и ти от своя блог!