Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
01.08.2012 10:46 - Айфеловата кула
Автор: vladikoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2605 Коментари: 0 Гласове:
1



„Авеню д’Иена” вероятно не ви говори абсолютно нищо. На мен също не ми беше позната тази тиха, спокойна и сенчеста уличка, която свързва Триумфалната арка с Айфеловата кула. Намира се в 8-и арондисман на Париж, квартал, който е известен с многото резиденции, посолства, скъпи хотели и луксозни апартаменти. За разлика от „Шанз-Елизе” тук няма много туристи, вероятно повечето не знаят този пряк маршрут до кулата. Минаваме покрай паметника на президента Уошингтън и скоро пред нас са бреговете на Сена. Фасадите на сградите са от бял или малко по-тъмен мрамор, еднотипни и поддържани. Хотелите в тази част на града започват от 200 евро за стая и си заслужават всеки цент – кога друг път ще можеш да гледаш от едната тераса Триумфалната арка, а от другия балкон – светлините на Айфеловата кула?

Едва ли има човек, който не е виждал снимки на самата стоманена кула. Наричана „едно от новите чудеса на света”, „символът на Париж” и с всякакви други имена, за мен посещението на тази забележителност ще си остане свързано със спомена, че съм чакал най-дълго на опашка от всички места, където съм бил по света до момента. Посетил съм трите най-големи музеи в Европа (а вероятно и в света), но никъде не ми се е налагало да се редя почти два часа, за да си купя билет и да вляза. Оказа се, че единият от двата асансьора на кулата на работи и всички туристи се тълпят на останалия единствен. Вариантът да се качиш пеша също не работи, защото стълбите са само до второ ниво (185 метра), а до третото (300 м.) няма как да се качиш, защото до там се стига само с асансьор и автоматично това те връща на опашката при голямата тълпа.

Наредихме се и зачакахме. Поне хората не се пререждаха и бутаха. За това не бих казал, че спомагат тежко въоръжените легионери, крачещи с автомати около опашката, а просто хората си спазваха реда. Въпрос на култура! Тълпата е шарена и интересна – на десетина метра пред нас са група японци със задължителните фотоапарати, зад тях – две двойки италианци, които подслушах какво си говорят, зад нас има американци – няма как да не ги познаеш по високото говорене и многото килограми, след янките са пакистанци, пак китайци, африканци... наистина всякакви хора по пол, възраст, раса, цвят. Бавно, но сигурно се придвижваме към гишето с билетите и чакаме да дойде и нашия ред да се качим на върха на стоманения динозавър. Виждаме как асансьорът се спуска и сваля щастливците, които вече са се насладили на гледката от 300-метровата височина. Ето, италианците пред нас влизат в елеватора и идва и нашия ред. Успяваме да си намерим местенца до плексигласовите прозорци, до групичка мароканци. На всяко ниво асансьорът спира и част от хората слизат, но веднага на тяхно място се качват други. На втория етаж (около 180 метра) има ресторант и голяма тераса, но ние не губим много време и се насочваме към върха. Препоръчвам на всеки да погледа Париж от 300-метровата височина на Айфеловата кула. Страхотна гледка, невероятно преживяване! Целият град е пред теб като на длан. Виждат се различните квартали, Булонския лес, парижката Света Богородица, островчетата по Сена, разбира се Лувърът и Триумфалната арка. За по-романтичните нтури има и възможност да си купят чаша шампанско на кулата, срещу скромната сума от 20 евро. Аз лично чувствах свобода, докато бях горе на тераската на кулата. Голям кеф! Не усетихме как мина повече от час, докато сме горе. Слизаме с асансьора до втория етаж, след което избираме стълбите. Правилен избор. Надолу гледката не е толкова впечатляваща, както при изкачването, така че по-добре да се слезе по металните стълби от второ ниво до изхода. При слизането се снимам до таблица с най-високите сгради в света (актуална). Не е лоша идея да посетя Дубай в скоро време... така и така съм започнал с високите кули. Слизането по стълбите е приятно и след десетина минути сме на земята. Айфеловата кула е оградена с паркове и гртадинки, в които има обособени езерца. В тези езерца свободно си плуват патици и други видове прици. Намираме Рю ди Университа, която свързва кулата директно с Виа Висконти и минавайки покрай сградата на Парламента, се прибираме уморени вкъщи.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vladikoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 606670
Постинги: 98
Коментари: 394
Гласове: 1246
Спечели и ти от своя блог!