Отварям електронната поща и не мога да повярвам на очите си. Пред мен, на светещия монитор на лаптопа, виждам поканата „Уважаеми г-н Владиков, имам удоволствието да ви покана да изнесете лекция на тема „Предимствата на България като инвестиционна дестинация” в офиса на холдинга ни в гр. Шанхай, Китайска народна република. Самолетните билети и разноските ви по престоя, ще бъдат за наша сметка”. Към писмото има и прикачени електронни самолетни билети, резервация за 5-звезден хотел и програма за 10-дневно посещение в Китай. Ангажиментите ми няма да са по-дълги от ден или два, така че имам поне седмица да посещавам музеи, храмове, манастири и небостъргачи в и около Шанхай. Потвърждавам присъствието ми и отивам да се похваля на Мими, след което съобщавам новината и на шефа. Процедурата по издаването на виза от посолството започва с чакане на опашка, на която още от 6 сутринта има десетина човека – от туристически агенции от Варна, Пловдив и Бургас – които са дошли през нощта и държат кутии с паспорти на клиенти, желаещи да ходят на екскурзии в Китай. Хубавото е, че опашката върви бързо и към 9:30 вече съм си подал комплекта документи, включващ апликационна форма, покана, резервациите на билети и хотел, актуално състояние на холдинга и две паспортни снимки. Седмица по-късно вече имам и виза в паспорта, така че спокойно си чакам времето да се кача на самолета и да гостувам на китайските ми приятели.

На уречения ден се придвижвам към летище София и се чекирам на опашката на турските авиолинии. „Търкиш еърлайнс” се рекламират като „най-луксозната икономична класа в света” и две години подред са избирани за „най-добра европейска авиокомпания”. Член на Star Alliance и с наистина високи стандарти на обслужване. Трябваше да събудя един от шефовете в Китай, за да ми даде номера на кредитната карта, понеже от авиокомпанията искаха да проверят плащането, но след 5 минути всичко е наред и се качвам на огромния Бойнг 777 с полет до Истанбул и от там към Шанхай. Полетът до Турция е по-малко от час, но включва вечеря и неограничено количество алкохол. Аз започвам с биричка и финиширам с уиски и ядки. Между двата полета на летище „Ататюрк” има не повече от два часа, така че спокойно се настанявам пред гейта и чакам да ни извикат за доста по-сериозното 10-часово летене. Предварително съм се заредил със серизоно количество юани, турски лири и американски долари, така че от време на време попипвам дискретно вътрешния джоб на сакото, където се намира издутия портфейл. До мен сяда жена на моя възраст, която стиска в ръка червен паспорт с българския герб. На мен не ми трябва повече и я заговарям на чист нашенски:

- Добре е, когато се виждат повече такива паспорти, чакащи за полета към Шанхай! Дано повече българи да могат да пътуват до Китай! – запознаваме се и се оказва, че тя отива при мъжа си, с когото въртят търговия с китайски стоки. Има лек източен акцент и я питам от къде е – от Пловдив, което обяснява мекия говор. Качваме се в самолета и първите няколко часа от нощния полет гледам два филма на екрана, разположен на гърба на седалката пред мен, правя втора вечеря или по-скоро среднощна закуска, след което се отпускам назад в креслото и поне 5-6 часа спя здрав, дълбок сън, улеснен от уискито и часовата разлика.

В Шанхай пристигаме по тяхно време в 5 след обяд. Летище Пудонг е с размерите на три средно големи европейски летища. Има два основни терминала, които обслужват над 60 милиона пътници годишно. То е второто най-голямото в Азия и сред 5-те най-големи в света. Намира се на около 30 км от Шанхай, до който се стига с „МагЛев” – влака на магнитна възглавница за по-малко от 8 минути. Максималната скорост на влака е 490 км/ч, но за краткото време не може да вдигне повече от 250 км/ч. На чакалнята ме посреща представител на холдинга с табелка с моето име. Добре започваме! Качваме се в джип Х5, като първоначалната идея беше да ме отведат до хотела, където да се настаня и след това да има официална вечеря, но плановете се променят в движение и се отправяме директно към ресторант на крайбрежния булевард Бънд. Летим със сто и двайсет километра в час по 4-лентова магистрала и около нас започват да изникват небостъргачите. Светлините на огромните сгради са навсякъде около нас. Блокове на по 50-60-70 етажа, светещи като коледни елхи и с неповторим дизайн започват да се сменят и стават все по-нагъсто. Наближаваме финансовото сърце на „Градът на изгряващото слънце”.  От едната страна на „ситито” са старите хотели, изградени с пари на триадите и издигнати през годните от средата на двайсти век. Срещу тях са модерните и високи сгради, известни от всички картички на Шанхай, включващи кулите Джин Мао, Перлата на Ориента, Световният финансов център и новостроящата се – Шанхаският търговски център, който ще бъде втори по височина в света.