Въпреки очакваните нови промени в Закона за насърчаване на инвестициите, към днешна дата същият включва следните не особено ефективни насърчителни мерки, с които страната ни се конкурира със съседите си както в ЕС, така и с Македония, Сърбия и Турция.

Закупуване на държавна/общинска земя без търг – при наличието на богат избор от недвижими имоти, парцели, готови сгради и офис площи, тази мярка не е атрактивна за инвеститорите, защото в голям процент от случаите те се насочват към терени или постройки, които са частна собственост, а тогава ЗНИ не е приложим.

Предложение: Промяна в ЗНИ и да се предвиди възможност продажба на този тип земя на по-ниски от пазарните цени (примерно данъчна оценка) или отдаване под наем безплатно за определен период време. Американската TRW Automotive беше харесала терен за нова производствена база в България, но кметът на Байа Маре (Румъния) им предложи именно общинска земя без пари, което наклони везните в тяхна полза при избор на локация.

Съкратени административни срокове – това е предвидена възможност сроковете за получаване на документи от органи на централната и местната власт да се съкратят с 1/3 или вместо 30 дни – 21 дни.

Предложение: Съкратени срокове до Ѕ. При неспазване на срока от страна на администрацията – да се налагат глоби.

Индивидуално административно обслужване – една интересна мярка, но не се прилага ефективно, заради липсата на административен капацитет и липсата на допълнително заплащане за служителите на агенцията, които са определени за „персонални отговорници“ за даден инвеститор. През октомври 2013 голям италиански инвеститор имаше нужда от съдействие пред МЗХ и не получи такова съдействие от служителите, определени за индивидуално административно обслужване. Всъщност към момента само един инвеститор реално се е възползвал от тази насърчителна мярка.

Предложение: Повече правомощия на персоналните отговорници, както и предвиден тримесечен бонус (по-висок отколкото на другите служители на БАИ), ако инвеститор поиска конкретно лице за такъв отговорник.

Връщане до 25% от разходите за обучение на персонал – само 1 инвеститор в получил такава помощ до момента, като тази насърчителна мярка е в сила от 2009 г. За повече от 5 г. откакто съществува – само 1 инвеститор, което говори за недостатъчната ефективност или недостатъчната реклама за тази насърчителна мярка.

Елементи от техническата инфраструктура – само „Литекс Моторс” и МБАЛ „Надежда” получили подобна субсидия (2012-2014). И тук инвеститорите, възползвали се от тази мярка, се броят на пръстите на една ръка, съгласно приложената официална справка от МИЕ:

Предложение: По-голям бюджет за този тип инфраструктура, както и диверсификация – освен асфалтиране и осветление, да се предвидят тротоари, свързване с ВиК, кабелна мрежа и т.н.

Новата насърчителна мярка за връщане на социалните осигуровки – приета с последните изменения на закона от март 2013 г. и към нея има изразен голям интерес, но засега няма яснота как ще се прави конкурсът в края на годината и дали ще става дума за пропорционален принцип или за всяко конкретно работно място.

Предложение: Повече реклама на тази мярка, защото тя е интересна и нова, нужно е детайлно обяснение как (ще) се прилага.

За да се получи някоя от описаните по-горе 6 мерки, трябва да се премине през процедура по получаване на Клас инвестиция: за приоритетен, клас А, клас Б или общински сертификат. Тази процедура представлява една допълнителна административно-бюрократична процедура, по която инвеститорите са длъжни да минават, вместо директно да започнат строеж на ново производствено предприятие или офис с разкриване на нови работни места. Освен в България, само Монголия, Южен Судан и Виетнам имат процедури по сертифициране.

Предложение: Премахване монопола на БАИ за сертифициране и да се предвиди законова възможност частни консултантски компании да подготвят документи и да ги входират в МИЕ, без да се дублира тази процедура в БАИ.

Какво трябва да се промени?

Според бившия изп. директор на БАИ Б. Стефанов, бюджетът на агенцията от около милион лева годишно, е недостатъчен да се конкурираме със съседите, като само Македония има 20 офиса, включително и нас. В тези офиси по цял ден се срещат с различни хора и дори 1 инвеститор на седмица, дори на месец да бъде привлечен, ефектът е положителен. Сърбия има насърчителна мярка от 1 000 евро за новооткрито работно място, при 1 000 нови служители това е облекчение от около 1 млн. евро за инвеститора. Отделно от тази мярка, Агенциите за инвестиции в Сърбия и Румъния имат по около 5 млн. евро годишен бюджет, което е 10 пъти повече от този на БАИ. Сегашният директор Светослав Младенов казва, че БАИ е „универсалният PR на страната“, но хората, които работят там, го правят за два пъти по-малки заплати, отколкото са възнагражденията на началните позиции в аутсорсинг сферата. При такова заплащане мотивацията е много трудна и инициативността е по-скоро изключение. Винаги давам примера, че ако експерт прояви инициатива да поговори с директора на голяма фирма и да го убеди да инвестира в страната ни, трябва поне му покаже предимствата на мястото, където да инвестира, а поради липсата на бюджет за представителни разходи всеки разговор на кафе и фреш (примерно в „Ялта“ под БАИ) ще струва около 20 лв.

Да кажем, че служителят на БАИ иска да почерпи инвеститора поне с кафето и сока, които се равняват на 5% от заплатата на един младши маркетинг експерт. Има дни, когато срещите с инвеститори са 6-7 една след друга. При най-добро желание на експерта да почерпи инвеститорите, това му е 30% от заплатата за месеца.

Статутът на агенцията като междинно звено между инвеститори и МИЕ предполага, че когато има интерес от инвеститор да отвори фирма в България, служителите на БАИ са длъжни да му помогнат, а това може да се случи, ако агенцията има по-голям бюджет и по-големи правомощия, защото към момента се наблюдава дублиране на МИЕ, БАИ, МИнв.Пр и др., и този административен вакуум рефлектира както върху самочувствието на чиновниците като професионалисти, така и върху ефективността на самите институции по привличането на ПЧИ.