Преди месец и половина написах накратко защо няма да гласувам за евродепутатите (справка тук). Приятната изненада се оказа Момчил, с когото се познавам лично, като всички разбраха, че тази изненада се случи, породена от ниското интелектуално ниво на гласоподавателите.

И понеже през есента или началото на следващата година се задават нови изботи, поредните за народни представители в парламента, ще доразвия в няколко реда тезата си за нежеланието ми да гласувам, кой и кога би го променил.

Подобно на предишния постинг, ще го кажа направо; според мен или гласуваш за някого, или гласуват за теб. Метафорично – или те чукат, или ти си чукът. Наречете ме арогантно копеле, но имам самочувствието, че съм постигнал достатъчно и знам какво да направя, за да мога да оцелея при което и да дойде правителство. Който и да дойде, все има нужда от добри адвокати. Оттук идва и моето кредо, което се побира в едно изречение: НЯМА ДА ГЛАСУВАМ ЗА НЯКОЙ, КОЙТО НЕ Е НА МОЕТО НИВО! Не става дума за това да е завършил с отличие две висши, да има следдипломна квалификация в Пекин, да е бил лектор на една дузина международни конференции и да е съдействал за още толкова чуждестранни инвеститори да дойдат в България. Не, бе, просто искам някой, който да не е партиен послушко и да не е тъп.

Толкова ли е трудно, че към момента не се вижда кандидат, който да отговаря на тези две условия? Аз поне не виждам такъв. Все са някакви заплатаджии, които повтарят като папагали едни и същи глупости. И тук прехвърлям топката към електората – без значение дали става дума за „червените бабички”, циганите с купените гласове или за „лошия матриял”. Силно се съмнявам, че някоя от посочените групи чете блога ми и много се радвам, че това е така. Защо? Защото този тип читатели = гласоподаватели не са ми интересни. За да си общувам с тях, аз трябва да сляза много ниско, толкова ниско, че да се заровя в калта. А аз нямам нужда да го правя. Дали е късмет или собствена мотивация и възможности за реализация, но в момента (от няколко години) аз живея в България, но комуникирам предимно с чужденци. И това ме устройва! Аз избягвам да работя с българи, защото все ще се намери някой „специалист”, който предпочита да не спазва законите, да кара с 200 км/ч в града и на който не му дреме за гражданско самосъзнание и култура.

Култура ли казах? Каква култура да търся в комуникацията с хора, които не могат да напишат и едно изречение, без то да съдържа правописни и пунктоационни грешки? Наскоро се опитах да обсяня на един човек, как всяко негово изречение съдържа по 5-6 различни елементарни грешки, посочих му някои и го посъветвах да ги поправи, защото нивото на езикова култура е отражение на общата му такава и той ми каза: „ми аз не виждам грешки”!

Такъв тип хора гласуват за партии, а не за личности. Те са част от стадото, наречено електорат. Стадото не обича индивидуалисти. Не ги разбира и не може да ги вкара под матрица. Аз съм индивидуалист. Това за team spirit и за „екипния играч” може да звучи добре, но съм се нагледал на колективни безотговорности, за да съм част от такъв отбор. Предпочитам играчи тип Кристиано Роналдо, вместо тип Димитър Бербатов. Свикнал съм да се стремя да съм най-добрият във всяко начинание и не мога да толерирам посредствеността.

За ниското ниво, за посредствеността и липсата на култура виновните са много – учители, журналисти, родители, та дори и самите политици. Няма да се спирам на всички тези групи, само ще спомена една случка – от популярна телевизия ми взеха инвервю по повод новата ми книга, което интервю в последния момент отпадна от програмата и на негово място сложиха двама цигани, защото зрителите предпочитат да гледат глупостите, които мангалите ръсят, вместо това къде и с кого се е срещал един български писател. Та мисълта ми беше, че журналистите нарочно търсят тъпи и ограничени хора, които да моделират, да направят „звезди”, по начин, по който масовият зрител/читател да си каже: „Ей, тоз е прост като мене, ама е известен”!

Забележете как във всички телевизии канят един и същ набор от стотина максимум човека (икономист – Каролев, писател – Господинов, финансист – Г. Ангелов примерно, социолог – Андрей Райчев и т.н.) Все едно не съществуват други, освен тази малка групичка в mail list-a. Колкото и начетени да се, на петото интервю почват да се повтавят и липсата на алтернатива ограничава читателя/зрителя.

Аз пък нарочно бягам от слагането на каквато й да е „щампа” пред името ми. Затова пиша и пътеписи, и разкази, и романи, и статии. Занимавам се с право и със спорт. Обичам многообразието, искрено ценя и уважавам мислещите хора. И да се върна пак на темата с избора на депутати – замислете се защо мераклиите за народни представители избягват дебати с интелигентни личности? Защо не смеят да се подложат на тестовете за интелигентност? Защо не застанат зад общонационална, а не тяснопартийна теза?

Мислил съм какво мога да направя, за да дам личен пример. Аз така съм свикнал – най-добре те разбират хората, като покажеш сам как се прави. Бизнес партиите в различните формати досега все се провалят. Червените комунисти (чисто условно, някои от тези са си 100% капиталисти), макар и по благоевградско да свързват фамилията ми с тази партия, хич не са ми по сърце, а и който ме познава лично ще потвърди, че най-малкото, аз с моя индивидуализъм, съм привърженик на комуната. Какво остава – партията, в която всяко решение се взима от Бойко и където различното мнение, макар и обосновано, те превръща във враг с партиен билет или националистическите партии, за които даже не ми се говори, защото разликата от идеи и поведение на лидерите, е супер извратена. Освен това аз не съм националист, а напротив – привърженик съм на идеята границите да се премахнат. Затова и толкова обичам да пътувам по света.

Протестиращите или както те модерно се наричат сами „протестърите” не успяха да се обединят, а и там при реформаторите се намърдаха стари муцуни като Пръмова, така че жаждата за заплатаджийство е очевидна.

За турската партия само споменавам факта, че издигнаха Пеевски за шеф на ДАНС миналото лято и сега това момче с нула дни трудов стаж за министър. Нека така продължават и сами ще се закопаят!

Остава вариантът да се асоциирам като съветник на някои от изброените по-горе или да се пробвам като мажоритарен кандидат. И двата варианта не ми допадат много-много, затова и не съм тръгнал сериозно да се занимавам в тази насока. През последната година на няколко пъти са ме питали защо не го правя и съм обяснявал подробно.

Мисля, че горе-долу и тук обясних защо не мога да гласувам за така конфигурираните партийни листи. Сега да кажа за кого бих гласувал (освен за себе си):

Който има визия как да съкрати ненужната и пречеща държавна администрация. Това ми е на първо място. Тук личният ми пример е за уволнението на една нагла директорка на дирекция, която нямаше необходим образователен ценз, за да заема такава позиция, но години наред се беше намърдала и се мислеше за недосегаема. В МИЕ има още една такава – директорка е на дирекция с измислена абревиатура и абсолютно ненужна, като там си живуркат десетина и повече заплатаджии, които по цял ден си клатят краката. Другият, който „отстрелях” беше един 72-годишен дядо, който десетина години след настъпване на пенсионната възраст, продължаваше да се натиска да си работи като главен секретар (сладка службичка с 1000 лв заплата), даже идваше с анцуг на работа в една агенция. Демек това му беше облеклото за Friday casual.  Апетитът идва с яденето, така че съм на път да взимам още скалпове, но става бавно и в тия администрации толкова са навързани чиновниците, че трябва да се реже кардинално.

Второто, което ме дразни, са привилегиите на депутатите – коли, командировъчни, шофьори, сини буркани, обновяване на автопаркове, бонуси - бе майната ви! Махане на привилегиите и градски транспорт за всички. А за министрите – да се качат в маршрутки.

Третата ми теза – спокойствие и работещи насърчителни мерки за инвеститорите. Тук примерите за некадърна работа са много, но ще посоча само един – крещящ: В момента втора година размотават турски инвеститори, които искат да вкарат в България 150 милиона лева, да отворят завод, да дадат работа на двеста семейства в район с висока безработица, на още поне 500 по време на строителството и от Агенцията за инвестиции си смучат от пръстите всевъзможни (неюридически) агрументи, за да ги бавят. Инвеститорът е в Топ 10 в света по мащаби на бизнес инвестициите в промишлеността! Това е един типичен пример как администрацията пречи, а не помага на бизнеса. Знам го и мога да го твърдя, защото съм работил и на двете места.

Четвърто и последно – да имат право да гласуват само българи, получили средно образование. Не може човек, който името не знае как да си напише, да има равни права с мен. Иска ми се и горна възрастова граница да се сложи, но хайде – да не сме много хард!

Накратко–ще гласувам за човек, който е умен (преимуществено завършил и/или работил навън), който има воля и смелост да направи горните радикални мерки, който не е партиен послушко и има шанс да обедини народа.

www.vladikov.eu