Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
30.12.2014 03:34 - Таекуондо по празниците
Автор: vladikoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2238 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2014 03:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Таекуондо може да изглежда на пръв поглед като агресивен и опасен спорт, но от позицията на човек, който повече от двайсет години се занимава активно с него, мога да споделя своето мнение, че това е един от най-интелигентните и атрактивни олимпийски дисциплини. Специално срещите по правилата на Олимпийските игри изключват ненужната агресия и са ориентирани към трупане на точки, посредством стратегия и електронно отчитане на ударите. Може би именно заради Олимпиадата, всички части на тялото са обезопасени с необходимите протектори – каска, протектор за зъбите, хо-го, протектори за ръцете, ръкавици, мида за слабините, протектори за пищялите и за глезените на краката. Всяка година се правят промени с цел да се постигне максимална атракция за зрителите, като последната такава беше промяната на формата на игралното поле – от квадратна, тя вече е осмоъгълна (октагон). С въвеждането на електронната сиситема за отчитане се минимализира субективния фактор и непрекъснато се работи в посока по-леки хо-га, по-удобни каски и максимална защита на състезателите.   

Когато през 2000 г. в Сидни се проведоха първите олимпийски финали, много хора бяха изненадани, че таекуондо, а не карате, става част от олимпийската програма. Както и от това, че се играе по правилата на Световната федерация WTF, а не на Международната ITF. С включването на таекуондо в олимпийското семейство Южна Корея и WTF нагледно показаха как се извличат дивиденти от добра политика и правилна стратегия, и заслужено се гордеят като единственото източно бойно изкуство, включено в Олимпийските игри.

От наблюденията ми в Китай, включващи градовете Пекин, Шанхай, Далиен, Сиан, Ханджу и Джуджи, таекуондо е най-популярното бойно изкуство сред младите. Тренират го навсякъде – в зали, училища, колежи, частни школи и дори в парковете! Таекуондо измества по популярност дори традиционните китайски бойни стилове като кунг фу, у-шу и тай чи чуан. За това основна роля изигра Олимпиядата в Пекин през 2008 г, която „запали” много китайчета по таекуондо. В момента Китай има олимпийска шампионка (Чен Джонг), както и два сребърни и два бронзови медала от олимпийските игри. Имат и много добре организиран олимпийски отбор, който (по моя прогноза), ще класира поне още един олимпийски медал в Рио де Жанейро. Просто залите се пръскат по краищата от желаещи да тренират и техниката им е много добра! А това не може да не доведе до позитивни резултати и на състезанията. Принципно таекуондо е ръстов спорт, но аз съм живото изключение, че с бързина, добра тактика и спортна злоба, успехи могат да се постигнат. Китайците също не са високи, но при милиард и половина население, все се намират и ръстови играчи. Освен децата, които започват да тренират от 4-5 годишна възраст, има и много групи за т.нар. seniors или хора, трениращи таекуондо на възраст над тридесет години. И докато в България се организират специални турнири за ветерани (+36 г.), то в Китай, а и в Америка, едни от най-добрите спортисти на световно ниво са именно във втората половина на трийсетте години. Ето няколко примера от футбола и бокса: Зе Роберто играе в бразилското футболно първенство на 40 г. Владимир Кличко е световен шампион по бокс на 38 г. Флойд Мейуедър е най-скъпоплатеният спортист в света и е на 37 г., а Мани Пакиао е на 36 г.

Казвам всичко това, защото аз също се чувствам в много добра спортна форма и тренирам със спортисти, които са 10-15, дори 20 г. по-млади от мен. Ако трябва да съм честен, в момента съм в по-добра форма, отколкото, когато бях на 27. Резултатът не е само в стопяването на близо 15 килограма, но и в бързината, координацията, силата и интензитета на ударите. Исках да се тествам срещу реални противници, а не само на тренировка, затова се пуснах на организирания от академията Jong Jie Yuan вътрешен турнир между залите. Станах първи в категорията, но не го приемам като някакъв голям успех, защото играх срещу цветни колани, а когато си свикнал срещу 4-5 дан, не е същото удоволствие да биеш зелен колан, с какъвто беше противникът ми на финала.  

В момента се подготвям за изпита в началото на януари, като най-слабата ми част са формите (poomse), доколкото с техниката, чупенето на дъски и спаринга нямам никакви проблеми. На една от тренировките се засякох с едно момче, което ще се явява с мен на изпита за втори дан. Попитах го как тренира и той отговори, че понеже е на работа, тренира само събота и неделя по един час. Като сметнах, аз само на ден тренирам повече от него. Сега сутрин правя по 4 км крос, а вечер съм в залата. Освен че тренирам всеки ден, допълнително оставам след тренировка да упражнявам някои от най-сложните удари със скок и въртене, като примерно удар със завъртане на 540 градуса и т.нар. Tornado kick (скок с въртене на 720 градуса).

Така де, няма само Кристияно Роналдо да остава след тренировка да се упражнява, трябва да се дава пример на по-младите. 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vladikoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 447644
Постинги: 98
Коментари: 394
Гласове: 1245
Спечели и ти от своя блог!