Когато през 2000 г. в Сидни се проведоха първите олимпийски финали, много хора бяха изненадани, че таекуондо, а не карате, става част от олимпийската програма. Както и от това, че се играе по правилата на Световната федерация WTF, а не на Международната ITF. С включването на таекуондо в олимпийското семейство Южна Корея и WTF нагледно показаха как се извличат дивиденти от добра политика и правилна стратегия, и заслужено се гордеят като единственото източно бойно изкуство, включено в Олимпийските игри.

От наблюденията ми в Китай, включващи градовете Пекин, Шанхай, Далиен, Сиан, Ханджу и Джуджи, таекуондо е най-популярното бойно изкуство сред младите. Тренират го навсякъде – в зали, училища, колежи, частни школи и дори в парковете! Таекуондо измества по популярност дори традиционните китайски бойни стилове като кунг фу, у-шу и тай чи чуан. За това основна роля изигра Олимпиядата в Пекин през 2008 г, която „запали” много китайчета по таекуондо. В момента Китай има олимпийска шампионка (Чен Джонг), както и два сребърни и два бронзови медала от олимпийските игри. Имат и много добре организиран олимпийски отбор, който (по моя прогноза), ще класира поне още един олимпийски медал в Рио де Жанейро. Просто залите се пръскат по краищата от желаещи да тренират и техниката им е много добра! А това не може да не доведе до позитивни резултати и на състезанията. Принципно таекуондо е ръстов спорт, но аз съм живото изключение, че с бързина, добра тактика и спортна злоба, успехи могат да се постигнат. Китайците също не са високи, но при милиард и половина население, все се намират и ръстови играчи. Освен децата, които започват да тренират от 4-5 годишна възраст, има и много групи за т.нар. seniors или хора, трениращи таекуондо на възраст над тридесет години. И докато в България се организират специални турнири за ветерани (+36 г.), то в Китай, а и в Америка, едни от най-добрите спортисти на световно ниво са именно във втората половина на трийсетте години. Ето няколко примера от футбола и бокса: Зе Роберто играе в бразилското футболно първенство на 40 г. Владимир Кличко е световен шампион по бокс на 38 г. Флойд Мейуедър е най-скъпоплатеният спортист в света и е на 37 г., а Мани Пакиао е на 36 г.

Казвам всичко това, защото аз също се чувствам в много добра спортна форма и тренирам със спортисти, които са 10-15, дори 20 г. по-млади от мен. Ако трябва да съм честен, в момента съм в по-добра форма, отколкото, когато бях на 27. Резултатът не е само в стопяването на близо 15 килограма, но и в бързината, координацията, силата и интензитета на ударите. Исках да се тествам срещу реални противници, а не само на тренировка, затова се пуснах на организирания от академията Jong Jie Yuan вътрешен турнир между залите. Станах първи в категорията, но не го приемам като някакъв голям успех, защото играх срещу цветни колани, а когато си свикнал срещу 4-5 дан, не е същото удоволствие да биеш зелен колан, с какъвто беше противникът ми на финала.  

В момента се подготвям за изпита в началото на януари, като най-слабата ми част са формите (poomse), доколкото с техниката, чупенето на дъски и спаринга нямам никакви проблеми. На една от тренировките се засякох с едно момче, което ще се явява с мен на изпита за втори дан. Попитах го как тренира и той отговори, че понеже е на работа, тренира само събота и неделя по един час. Като сметнах, аз само на ден тренирам повече от него. Сега сутрин правя по 4 км крос, а вечер съм в залата. Освен че тренирам всеки ден, допълнително оставам след тренировка да упражнявам някои от най-сложните удари със скок и въртене, като примерно удар със завъртане на 540 градуса и т.нар. Tornado kick (скок с въртене на 720 градуса).

Така де, няма само Кристияно Роналдо да остава след тренировка да се упражнява, трябва да се дава пример на по-младите.