Прочетен: 1878 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2018 06:50
Живяла някога в далечна и много тайнствена страна
в жестокостта неутолима, двуглава яростна ламя.
Да я срази желаел всеки и грабвал бойните доспехи.
Прииждали юнаци знатни, с умения невероятни
и втурвали се в пещерата, където дремела ламята.
Но тя била непобедима, от там се връщали малцина
посрамени и угнетени, от огъня ѝ обгорени.
Но имала си тя проблем, що се повтарял всеки ден.
Нали била със две глави, една към друга злобни, зли
и още подли, горделиви, егоистични, завистливи.
Един ден лявата глава, тъй заслепена в завистта
решила, че е вече време докрай надмощие да вземе.
Била на всичко тя готова, дори да глътне хап с отрова.
Така си мислела горката да се разправи със главата
що вечно съскала отдясно и да я сложи тъй натясно.
Щом другата глава заспала, с отровни гъби се наяла.
Но имало един проблем, що съществувал не от ден.
Забравила, че две глави, едничко тяло ги крепи.
Дали в добро или в беда, споделяли една съдба!
Тъй злобата и завистта сразили страшната ламя…
Здравко Арнаудов, 10.12.2018, София
Вариант Б - Събота късен следобед
Римските пътища в България 7