Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
20.09.2014 12:01 - Рикардо
Автор: vladikoff Категория: Тя и той   
Прочетен: 5659 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.09.2014 14:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

„Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.”

Чарлз Буковски

 

С Рикардо Галиани се запознах по повод инвестиционния му проект в производствената сфера, който компанията майка от Торино финансира към дъщерната италианска компания в България, за да инвестира и разработи завод до Варна. Рикардо беше изпратен тук, в качеството му на изпълнителен директор, за да контролира целия процес. Аз бях ангажиран като адвокат на дружеството и следях за документите, които трябваше да се приложат като акцесорни към проекта.

През следващите няколко месеца се срещахме ежеседмично по разискване на детайлите в различните версии на проекта и започнах да го опознавам не само като клиент, но и като човек. В средата на трийсетте години, директор на предприятие, италианец от Милано с присъщата за този регион елегантност, Рикардо беше много популярен не само сред родните „златотърсачки”, но почти навсякъде, където се появеше – ресторант, нощен клуб, бизнес среща или дори във фитнеса. Жените му хвърляха дискретни и не съвсем погледи, а по-смелите директно идваха да се запознаят с него. С наболата брада и светли очи, той се превръщаше в магнит за зажаднелите за приключения и романтика българки. Той се държеше галантно и учтиво с всички, раздаваше визитни картички като бонбони и жените възприемаха това негово поведение като флирт, без дори той да си е помислял подобно нещо. Преди няколко дни се засякохме с него на един прием в посолството и се разбрахме да се видим в петък след работа в лоби бара на луксозен хотел в Бояна. В уречения час паркирах колата пред хотела, видях неговото BMW на метри от моята и влязох в лобито. Барът беше пълен, но Рикардо бе заел малка масичка в единия ъгъл и пиеше уиски с италианска минерална вода. Разположих се в коженото кресло срещу него и също поръчах Bushmills на сервитьора.

- Signor avvocato, - започна Рикардо на италиански. – Come sta?

- Sta benne, grazie, signor Galliani! – отговорих на същия език, но след това продължихме на английски. – Пратих ти финалния вариант на правното становище за проекта. Следващата седмица можеш да го входираш в агенцията.

- Така мисля да направя. Най-вероятно вторник ще го дам и ще взема входящ номер, както ми каза. След толкова усилия е време и за малко почивка. Salut!той вдигна чашата и аз направих същото.

- Къде ще ходиш на почивка? – попитах аз, след като изчаках италианецът да запали една пура. Въпреки забраната, на всички маси в лоби бара имаше пепелници.

- Не знам, адвокате... – започна Рикардо и ме погледна замислено, след което продължи. – Когато имаш възможност да отидеш на всяка точка от света, която пожелаеш, тогава фокусът се измества не върху дестинацията, а по-важно ти става с кого ще отидеш на почивка.

Едва не се задавих, като чух това. Последната ми книга имаше почти подобно послание на първа страница. Не го очаквах обаче от устата на чужденец, който имаше славата на плейбой у нас.

- Е, какъв е проблемът? Взимаш жена ти или приятелката ти и отивате някъде на романтична ваканция.

- С жена ми се разведохме преди няколко години. А за приятелката... не знам дали да говоря за това.

- Аз съм вдовец – отпих голяма глътка и поръчах второ уиски. – В България имаме една сентенция: на адвокат и доктор всичко се казва. Това е шега, разбира се, но ако имаш нужда, можеш да споделиш с мен. Знаеш, че можеш да разчиташ на моята дискретност.

- Знам, затова и ти споменах за amica mia. Всъщност никой не знае, че се виждаме с нея. И за да стане още по-объркано, ще трябва да говоря в минало време. Виждахме се до скоро. Сега нещата се промениха, което ме връща на дилемата за избора на дестинация за почивката.

- Нещо почнах да се обърквам – облегнах се назад на коженото кресло и разперих ръце. – Аз съм те виждал с различни жени. За някоя от тях ли става дума?

- Не – засмя се Рикардо. – Ще ти разкажа цялата история, тя е много интересна и поучителна. Стига да имаш време, че не е кратка.

- Време имам. Но наистина ме изненадваш. Някаква мацка ти е замаяла главата, това трябва да се отбележи! Предполагам, че момичето е готино, като знам с какви моделки се движиш.

- Хахаха, по-интересното всъщност е, че не ми пука особено за тези моделки. Свикнал съм с женското внимание и за мен те са нормална част от ежедневието. Затова и ми беше странно в началото, когато се запознахме. Един общ клиент от Германия ни запозна на някакво парти и се оказа, че тя работи като консултант в същата сфера, в която е и нашият проект.

- Хм, значи е умна – вдигнах очи изненадано аз. – Като знам какви големи международни проекти обслужва твоята фирма, няма как консултантите по тях да не са добре подготвени.

- Да, - съгласи се Рикардо. – Тя е много умно момиче и това беше първото... не второто нещо, което ми направи впечатление в нея.

- Кажи кое е първото тогава?

- Очите – без колебание отговори италианецът. – Очите й са с форма на бадеми. Но освен тях устните, косата, трапчинките, когато се смее, тялото й... всичко в нея сякаш бе изваяно от италиански ренесансов художник! Тя е най-красивото създание, което съм виждал. Бил съм с много елегантни жени – телевизионни водещи, миски, фотомодели и спортистки, но никоя не притежава нейната класа. И не е само външността, тя е умна и излъчва истинско усещане за жена.

- Ти сега говориш като твоя сънародник Ал Пачино в едноименния филм. Продължавай, слушам те и ми стана интересно!

- Говорихме нещо за проекта, когато я погледнах в очите и в същия този миг останах като парализиран. Не можех да помръдна, не можех да си събера мислите, забравих за всички останали и цялата вечер си приказвахме само с нея. Огледах се и бяхме последни на партито, всички други гости си бяха тръгнали, а след това продължихме в някакъв бар, който също затворихме.

- Рикардо, ти си бил романтичен човек – пошегувах се аз, докато отпивахме от уискито. – А правиш впечатление на женкар. Имаме новина.

- Преди да я срещна, като цяло се възползвах от жените. Или те от мен. Но после се случва нещо такова и това ти променя светогледа.

- Знам, изпитвал съм го. Какво стана след първата среща?

- След първата имаше втора, трета... беше ни приятно да се виждаме след работа, ходихме в италиански ресторанти или изискани барове и постепенно започнахме да опознаваме повече и повече един за друг. Една вечер, когато я изпращах до тях, тя ме целуна по бузата, на следващата среща целувката беше по устните и започнах да усещам, че това момиче, макар и много години по-малко от мен, започва да ми влияе по някакъв начин. След вечерите с чаша вино и италиански специалитети, нещата преминаха към хотелски стаи и уикенди в страната. Адвокате, посетил съм най-големите музеи в света, никъде до сега не бях виждал толкова съвършена красота като гледката, когато тя заспиваше, сгушена до мен. Имаше нощи, в които не мигвах до сутринта, защото да я гледам, галя и целувам за мен беше по-желано от най-сладките сънища! А любимият ми момент беше сутрин, когато тя отваря сънени очички...

- Знаеш ли, Рикардо, по какво на един мъж личи, че е влюбен? Когато дори дефектите на жената за него са готини.

- Прав си, не се бях замислял! Всичко беше прекрасно, но тя не искаше да се запознаваме с други хора, да ни снимат заедно по приеми и затова реших да поговоря с нея и да я попитам как вижда евентуално развитие на нашите срещи. За мен това бе важно, защото усетих, че започвам да се влюбвам... Тогава, в една топла лятна вечер, се оказа, че тя всъщност е обвързана с друг мъж.

Тъкмо се бях настроил да слушам романтичната приказка на Рикардо и последното му изречение ме накара пак да отворя уста.

- Това определено променя историята, приятелю!  

- На мен ли го казваш? Avvocato, аз съм успял мъж и съм човек със самочувствие. Освен това ми се налага да работя с много и различни характери, което е голяма школа за прихологията и отношенията между хората. Това ми дава определени привилегии, включително и да умея да познавам какъв човек седи срещу мен. Не визирам конкретно теб в момента. Рядко греша за човек, когото съм имал възможност да опозная. И затова останах изненадан, когато тя ми каза това. Въпреки, че имах своите подозрения.

- И какво направи? – с искрено любопитство прекъснах италианеца. Той запали нова пура, отпи глътка от ирландската напитка и продължи:

- Разбира се, красива жена като нея, е логично да има някого, но това не ме притесняваше. Много често съм бил в ситуация, в която жените трябва да избират между друг мъж и мен и те винаги са избирали мен. Предположих, че и сега ще стане така.

- И стана ли? – попитах нетърпеливо аз. Рикардо се усмихна.

- Почакай и ще разбереш. Сега идва най-интересната част. Първото нещо, което ми идваше да направя, като чух това, беше да стана и да си тръгна. Разбираш ли, адвокате,  според мен успехите и парите правят хората щастливи, само, ако биват споделяни. И то не с курви, фенки и „приятели”, а с любим човек. Когато е намесен трети, нещата не са ОК. Тогава ситуацията става сложна. И тя стана. Няколко дни след това се видяхме и си поговорихме. Казах й, че има неща, които можем постепенно да променим, поне моето желание е да ги променим, като например да направим опит това познанство да се превърне в нещо повече. Аз не бях щастлив, когато някой, с когото си мислех, че имаме нещо по-специално, днес беше с мен, утре с друг. Казах й, че искам да съм повече от приятел, с който да си прекарва готино от време на време, когато мъжът й го няма. Пробвах, опитах, но не ме устройваше това. Исках да сме заедно...

- А тя какво искаше? Рикардо, нали знаеш, че само нейното решение е важно в случая?

- Зная, приятелю. И мисля, че отговорът й беше нещо от сорта на това, че не знае какво да каже, след толкова силни думи, че за нея винаги ще съм изключително ценен и иска да съм част от живота й под каквато и да е форма. Когато я попитах дали можем да бъдем в обща форма с нея, в ушите ми още звучат думите й: „Принципно защо не... но точно в момента не съм готова... така го усещам... много ми е хубаво времето, прекарано с теб, ноооо има НО.”

- Пич, нещата са ясни. Забрави я, човече! Различни неща търсите, Рикардо. Знам, че е кофти, но така излиза.

- Чакай, сега започва най-гадното!

- Че има ли по-гаден финал от този? Не искам и да си помислям как си се чувствал в такъв момент!

- Няколко дни след този разговор не се бяхме чували и се опитвах да я забравя, като участвах в някакво телевизонно предаване и тя е гледала как съм направил комплимент на водещата или нещо подобно. Излизах от телевизията и тя ми писа на вайбър да ме пита за едни проекти, които искаше да подготвим заедно. Казах й, че предпочитам да не ги правим, защото докато тя е с друг мъж, аз искам да имам колкото може по-малко контакти помежду ни. Още ми беше кофти, че тя е избрала да е с друг и й казах, че се надявам някой ден да си отговоря на въпроса защо е предпочела да е с човек, за когото всички, които я обичат, й казват, че не е за нея? Леле, като подпали тази жена... Не съм я ценял като професионалист и като човек, не съм изпълнявал обещанията, които съм поел пред нея...

- Какви обещания?

- За проектите.

- И се започна с това, че не съм се различавал от другите мъже, които са й сваляли звезди и са я разочаровали в живота й. Как съм бил голям само на думи, но не и на дела... Как съм излизал с други жени...

- Нали тя също е била в това време с друг?

- Знаеш ли, адвокате? Най-абсурдното е, че заради нея бях прекратил отношения с абсолютно всички други, бях изтрил от телефона и фейсбука повече от 100 жени! Не можех да мисля за друга, освен за нея! Предложих й да отидем заедно на един тропически остров в Тихия океан, знаеш, че догодина имам проект там. Тя отказа. Предложих й да отидем за уикенд в Париж, бях готов да купя билетите на секундата, но тя не пожела. За нея бях поредния лъжец в живота й.

Опитах се да обясня, че съм изненадан и огорчен от избора, който е направила на последния ни разговор и ми бе отговорено: „Изборът ми не е от тогава, изборът ми е от много отдавна, ти обаче отказваше да го приемеш. Твоите надежди бяха напразни и това, че си си въобразявал нещо, е друг въпрос. Радвам се с избора си, радвам се, че не ти повярвах”. Така хем това момиче ме отряза, хем се превърнах в чудовище, лъжец и мъж, който не държи на думата си. Caro avvocato, аз няма да кажа и една лоша дума за нея. Всеки момент, който имахме заедно, за мен ще остане един красив спомен. Но финалът винаги ще помня! Явно колкото по-добре се държиш с жените, толкова по-зле свършва всичко... Да ставаме, че стана късно. – завърши италианецът и извика сервитьора, за да плати сметката.

Принципно за уискито се знае, че едно от свойствата му е да притъпява сетивността, но колкото и чаши да бях изпил, ми стана мъчно за Рикардо. Осъзнах, че никой, освен мен, не знае за тази история и той не показва по никакъв начин какво е преживял. Утре пак ще се появи на някой прием със спортна кола и ослепителна красавица до себе си, ще замине за Италия, Америка или някой екзотичен остров за поредния инвестиционен проект, всички ще му завиждат, но тази жена, чието име така и не разбрах, винаги ще бъде в сърцето му. 

Излязохме заедно от хотела, за да го изпратя до колата му. Аз мислех да остана да спя в една от стаите, защото пиенето, а може би и историята на италианеца, ме беше замаяло. В това време Рикардо се приближи до BMW-то. На чистачката някой беше оставил малка бележка. Оказа се, че е презерватив, а под него - сгънато на две листче с име на жена и телефонен номер. Рикардо само поклати глава, усмихна се тъжно и изхвърли и двете в кошчето наблизо. На следващата седмица ми писа, че заминава за о-в Мавриций. Сам.

 

Всяка прилика с лица и събития е случайна или неволна. Текстът е плод на авторова фантазия и не се базира на действителни герои и събития. Разказът е предмет на авторско право по смисъла на ЗАПСП. Използването на текста или на части от него за некомерсиална цел е позволено с посочване на автора. Използването на текста или части от него за комерсиална цел се заплаща по споразумение. 

Д. Владиков, 2014 г.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vladikoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 606654
Постинги: 98
Коментари: 394
Гласове: 1246
Спечели и ти от своя блог!