Настоящите изследвания сочат, че 43% от двойките се развеждат през първите 15 години от брака, а при втори брак възможността за развод е още по-висока. Въпреки, че развитото общество предлага съвременни модалности за терапия на двойки и семейства, които са достъпни днес, както и наличието на доверие в основаните на доказателства терапевтични методи, честотата на разводите у нас е твърде висока и е с тенденция да расте. Пораженията от разводът са психична травма, която нанася поражения и разстройства в душевния свят на всички, които имат отношение към него. Това е така, даже и ако разводът е желан от двете страни.
Прибягването до психотерапевтична помощ обикновено става, когато системата на семейството е дълбоко нарушена от тенденции, водещи към развод и на практика е последен опит за спасяване на брака. Много от двойките тръгват на терапия с очакването не да се променят, а да се защитят, и може би за да видят промяната в някой друг член от семейството. Често избягват да погледнат отблизо и да се опитат да променят поддържаните от самите тях нереалистични очаквания за отношенията си. При изследвания на двойки, които искат да се разведат, по-малко от една четвърт казват, че са потърсили помощ от консултант преди да пристъпят към процедурите за развод. Обикновено причините да не се потърси професионална помощ е свързана с обяснението, че партньорът не желае, тяхното вярване, че няма нищо нередно, или тяхното убеждение, че просто е много късно за каквото и да е било.
Едни от основните причини за развод са свързани с:
1.Липса на грижи за дом и семейство;
2.Финансови проблеми;
3.Физическо насилие;
4.Алкохолизъм, зависимости;
5.Изневяра;
6.Липса на любов;
7.Сексуална несъвместимост;
8.Проблеми с родителите;
9.Прекалена взискателност;
10.Пренебрегване, обиди.
Важно е партньорите да са наясно с възможните лоши последици от развода. Най-често срещаните беди са:
· Осъждане от страна на родственици, близки, приятели.
· Появяват се трудности и щети от всякакъв вид за децата в семейството (девиации, зависимости, психични страдания, престъпност, агресия, суицид и др.).
· Житейските проблеми са свързани с жилище, жизнен стандарт, обезпеченост, икономически щети др.
У нас битуват няколко основни мита за развода. Те са следните:
1.Разводът не пречи на децата. Аргументът е, че много деца имат разведени родители. Истината е, че разводът се отразява крайно отрицателно върху личностовото израстване на детето. Някои проблеми могат да се задълбочат в тийнейджърска възраст, а и след това.
2.Вторият брак е винаги по-добър от първия. По същата логика третият трябва да е още по-добър, а N-тият направо прекрасен. Повторният брак не спасява детето от стреса и депресията. Новото семейство ще има достатъчно трудности за преодоляване: напасване на характери, конфликт между „чужди родители“, междуличностни сблъсъци.
3.След развода всичко си идва на мястото. Всички бракове имат възходи и спадове, добри и лоши времена. Във всички отношения периодично има спадове и затова трябва да има вътрешна настройка. Изследване на психолози, показва, че двойките, които преди пет години са оценявали смейния си живот като нещастен, при повторно запитване смятат, че не всичко е било толкова трагично. А около 70% от двойките, които са се смятали за нещастни в брака, днес поддържат точно обратното мнение.
4.Инициатори за развода по-често са мъжете. На практика 60% от всички бракоразводни процеси в света се инициират от жените.
5.Гражданският брак увеличава риска от развод. Множество изследвания показват, че двойките, които живеят на семейни начала, без брак, има по-голяма вероятност да се разделят, отколкото тези, които са започнали да строят живота си заедно след сватбата.
Очевидно е, че тези митове действат като психична защита срещу подсъзнателно усещаните бедствия и тревоги и фактически подкрепят мотивацията за окончателен разрив с досегашния партньор.
Хрониката на един развод включва следните фази:
1.Натрупване на причини;
2.Отрицание на реалните проблеми, примиряване с тях, опити за решаването им по неподходящ начин, скриване на проблемите;
3.Виждане на развода като вариант за изход от създалата се обстановка в семейството;
4.Фаза на злобата и манипулацията;
5.Фаза на последния шанс, на преговори, натиск, изнудване, заплахи;
6.Адаптация, примирение, пренастройване към новия стил на живот.
Препоръчително за оцеляване на брака е прилагането на превантивна и възстановителна психотерапветична работа срещу развода.
