Хубава съботна сутрин. В покрайнините на София горещината тъкмо започва да си провира път към столичните блокове, но това нас не ни притеснява, защото пътуваме точно в обратната посока, а именно към Родопите. От четиримата в колата никой не е ходил в тази планина преди. Имаме си GPS, който с приятен женски глас ни казва да завием надясно след Пазарджик и да продължим към Пещера. През самия град минаваме транзит, като само за пет минути спряхме пред една обувна фабрика и пред часовниковата кула, снимахме се и продължихме.
Следващата ни спирка е в центъра на гр. Батак. Красиво градче с хубав център и много, много тъжна история. Всеки, който се чувства поне малко българин, със сигурност знае тази история – няма да я разказвам сега. Етнографският музей в града също заслужава да му се отдели малко време, показвам и снимки от него, в който аз и брат ми сме се заели да цепим дърва, след това да режем трупите... въобще: тежък физичеки труд!
Тръгваме от Батак към първият язовир по пътя ни – Големият Беглик. Приятно местенце, запазено чисто, въпреки че пътят минава точно до водата. Спряхме, снимахме се и продължихме. Следващият язовир е далеч по-голям от Беглика, яз. Доспат е един от най-големите в България, наистина много красива гледка се открива от пътя към „малкото море” долу.
Минаваме и Доспат и продължаваме към следващата ни спирка – Ягодинската пещера. Но за нея – малко по-нататък.
Пред Етноложкия музей в гр. Пещера.
Чирак в Батак.
Тук се разминахме без жертви!
Яз. Голям Беглик не е чак толкова голям.
Втора буна е на ред.
Яз. Доспат