На „Ди треви” треви няма. Нито около водата, нито пред самото площадче и подстъпите към него. На италиански di tre vie означава „на три улички” и то си е така – две малки от двата ъгъла зад колоните с конете и една по-централна по-голяма отпред. Месеци преди да замина за Рим различни познати и роднини ми даваха монети, които да хвърля в този фонтан. Някак си мястото има статута на най-красивата точка в Рим и доказателство за това е, че картинка на фонтана във фейсбук има десетки „харесвания”, в пъти повече от Колизеума, примерно. Не ме разбирайте погрешно, не че „Ди треви” не е красив фонтан с кристално чиста вода и прекрасно издялани статуи. Далеч съм от мисълта да кажа, че това не е една забележителност в италианската столица, която не си заслужада да се посети. Просто считам, че ореола на фонтана и популярността му във форумите на туристите, играят основна роля, той да бъде толкова посещаван и обожаван. Ако в един момент се каже: „Хвърлете монета във Фонтана на Тритона и ще се върнете в Рим”, още на следващия ден, този фонтан ще бъде по-посещаван от Ди треви. Хората много се влияят от такива градски легенди. Като гледах тълпата пред оградата на тази атракция, нямаше как да не направя асоциация със стадото, което върви вкупом там, където му кажат. Но когато успяхме да доближим до водата, цялата красота на Ди треви се разкри пред нас. Представете си около 30-метрово езерце с прозрачно-синя вода, оргадено от едната страна от статуи на тритоните с конете и в средата – Нептун. От другата страна на езерото, образувано от фонтанчето, има стълби, по които хората слизат и хвърлят монетите в него. За самото хвърляне си има един мини-ритуал, трябва да се обърнеш с гръб към водата, да сложиш монетата между пръстите си и да я хвърлиш назад зад тебе. Някъде близо до самия фонтан разбрах, че имало православна църква, но така и не я посетих. Фонтанът Ди треви е място, където би било много приятно да седнеш и да се полюбуваш на падащата вода, ако около теб няма тълпа от стотици туристи. За съжаление обаче по всяко време на денонощието там има тълпи туристи – щракат с телефони и фотоапарати, хвърлят монети, седят на пейките пред водата или пък местните находчиви чернокожи братя ти предлагат „Фото, синьор” срещу 5-6 евро за снимка. Вдясно от композиционната схема на фоната има по-малки фигури на римлянка, която показва къде има извор с вода на войници пехотинци. В миналото всички извори, които са станали фонтани, са били с питайна вода. Хубаво е фонтанчето, дано имаме възможност пак да го видим на живо!