На следващия ден още сутринта си пролича, че ще бъде горещо. Докато пием кафето, което този път е lungo – дълго, в барчето пред хотела, вдигам поглед напред по улицата и обичайно виждам масивният пейзаж на базиликата „Санта Мария Маджоре”. Странно как нещата, които са най-близо до хотела, някак си се пренебрегват, за сметка на други, които са по-далеч. Тази църква, макар и една от най-големите като композиция и мащаби в Рим, за малко да остане пропусната, единствено поради факта, че през дните в този град, поне по няколко пъти минавахме покрай нея, без това да ни прави впечатление. Това е най-голямата църква в Рим, посветена на Дева Мария. С нейното построяване е свързана една любопитна легенда. В нощта, преди 5 август на 352 година, папата сънувал, че му се явява Божията майка и му казва да построи църква там, където на следващия ден падне сняг. Именно на площада, където в момента е църквата, на 5 август имало сняг. В тази базилика са погребани 5 папи, пред нея има фонтан и чешма, а зад фонтана – висок обелиск с два интересни символа на него – дракон и орел. Именно тези статуи от двете страни на върха на обелиска ми направиха впечатление и провокираха в мен интереса към „Санта Мария Маджоре”. За орела е ясно – разперените крила на тази птица са символ на областта Лацио, както и едноименният отбор. Но за дракона наистина ми беше странно. Базиликата „Санта Мария Маджоре” е една от четирите папски базилики в Рим. Останалите три базилики са: „Сан Джовани ин Латерано”, „Свети Петър” и „Сан Паоло фуори ле Мура”. След като сме разгледали църквата от всички страни, спокойно се насочваме към „Виа дел Корсо”, която е нещо като софийската „Граф Игнатиев” – с много магазини, офиси и търговски помещения по нея. И като съм тръгнал да правя сравнение със софийските сокаци, може би идентичната на Витошка е „Виа Кондоти”, но за нея – малко по-късно. На „Виа дел Корсо”, както вече казах има много магазини – за всеки вкус и джоб. В единия край на този булевард обаче се намира един от символите на Рим – площадът и паметникът на Виктор Емануил, Piazza e monumento Vittorio Emanuele II, който римляните свойски наричат „пишещата машина”. Много имена има този архитектурен паметник, посветен на Виктор Емануил – обединителят на нацията. Някои му казват Олтарът на отечеството, други националният монумент. Самият Виктор Емануил е първият крал на обединена Италия. В негова чест преди сто години между площад Венеция и Капитолийския хълм се издига това архитектурно величие, за мащабите на което си представете 30-/тридесет/-етажен блок на височина и 130 метра широчина, което е равно на повече от три олимпийски стадиона, наредени един до друг. Паметникът е изграден от бял мрамор с характерни стълбища, коринтски колони, фонтани, конна скулптура на Виктор Емануил и две статуи на богинята на победата (Нике или Виктори – както предпочитате). Не наблягам на имената, защото цялата римска митология е „заета” от древногръцката такава. Именно ветролоподобната структура на монумента е дало разговорното „пишещата машина”, заради подобието на стъпалата, както са разперени буквите в структурата на този полезен инструмент за всеки писател от двайсти век.
