Да се върнем към плана за деня. Минавайки по „Виа дел Корсо” в обратна посока на „Виторио Емануелле II” влизаме в няколко магаинчета и разглеждаме типичните за туристите сувенири – тениски със забележителности от Рим, картички, магнитчета, шалчета и дори боксерки с Колизеума. Минаваме покрай двора на Дория Памфили, Президентството, Фонтанът на тритона и най-стария обелиск в Древния град. След около километър, свиваме в дясно по една по-малка уличка и тръгваме по нея. Това е „Виа Кондоти” – търговската улица със скъпи магазини на прочутите италиански марки, любимо място за разходка на богатите столичани и туристи. За разлика от „Витошка”, италианския й по-тясна и по-дълга. Пак е пешеходна зона, а по пресечките й са наслагани масичките на десетки малки ресторантчета с местни деликатеси. Минаваме и покрай малко пазарче, наредено като за картинка. Десетина метра по-нататът е магазинът на „Прада”, в който си харесах летен костюм за € 1500 евро. Освен лъскавите магазини, тук самите туристи и местни  посетители са много интересни. Хората са облечени с вкус и ненатрапчив лукс. Жените, които се разхождат по редицата магазини, са с прически и свободни рокли, а в ръце носят големите хартиени торби с марките на съответния диизайнер. Тъй като вече е обяд, влизаме в едно магазинче, което ни спечели с чистота и прясно изпечена пица.

- Un pezzo di pizza con pomodori, un pizza con mozzarella e botiglia di aqua mineralle – поръчвам уверено на  италиански и след секунди продавачката на касата ми дава бележката, с която отивам да си взема парчетата пица и минералната вода. Сядаме до групичка карабинери на Пиаца Испания и похапваме вкусните парчета пици с малки доматчета, шунка и моцарела.  Понеже да се обядва на стълбите е забранено, сядаме на няколко метра по-встрани и по този начин избягваме солидните глоби, налагани от общината. Минералната вода е с леко газирана по естествен начин. Лично на мен този тип вода ми допадна повече, затова си поръчвахме все такава. След пиците е ред на сладоледа и след него – обикаляме Испанските стълби с цветята, без да се катерим до „Троицата” 140 стълби нагоре до „Тринита дей Монти”, а и тълпите туристи там допълнително затрудняват придвижването ни. Красиво място е Piazza di Spagna и затова може да се каже, че съперничи на фонтана „Ди треви” като любима забележителност в Рим на организираните групи туристи. Площадът е голям и слънчев, като на него се редуват няколко високи палми и обелиск. От едната страна са испанските стълби с цветята, а от другата – вериги модни магазини и бижутерии. В средата е „Грозната лодка” – фонтанче във формата на кораб, което, според една легенда е било поръчано от папа Урбан Осми, който останал впечатлен от лодка, довлечена от Тибър до площада, след наводнение. Само за сведение – разстоянието от река Тибър до Пиаца ди Спаня е над два километра! Цялата картинка се завършва от големите реклами на метрото и „Макдоналдс”, които сякаш ни напомнят, че където и да отидем – „Биг Мак” е винаги до нас, готов да засити глада на съвременната цивилизация срещу скромна сума от няколко евро или долара, както си изберете.

- Хайде да пием по едно кафе – предлагам на жена ми и отиваме в Кафе Антико ди Греко, мястото, където Хемингуей е обичал да сяда и пие следобедното си кафенце. То се намира на метри от площада и е най-старото кафе в Рим, създадено през далечната 1760 г. Ето някои от писателите и творците, които са пили кафе в  това барче - Стендал, Гьоте, Бертел Торвалдсен, Мариано Фортуни, Байрон , Франц Лист, Хенри Ибсен, Ханс Кристиян Андерсен, Феликс Менделсон, Дейвид Рейнолдс и Димитър Владиков. Влизаш в кафенето и имаш усещането, че с и в лоби бара на изискан пет звезден хотел – плюшен червен салон и сервитьори в верни костюми, папионки и бели ризи те поздавяват с Buongiorno, signor! На бара с вещина работят двама бармани и една госпожица, която подава кафетата и поръчките на клиентите. Навътре са разположени няколко галерии с малки, дискретни масички, на които са седнали добре облечени посетители, четящи пресата или коментиращи бизнес срещи. Уютно и шикозно местенце, в което не усещаш забързания ритъм на времето и можеш да се потопиш в спокойната атмосфера на приятна компания и любима напитка. Тъй като съм вече почитател на италианското еспресо, поръчвам две caffe lungo con bicchieri di aqua mineralle. Пак ще се върнем в това кафене, стига да имаме път към Рим!

Заредени с хубавите емоции и силното кафе, поемаме към следващата група забележителности, които ни връщат назад във времето – древният Циркус Максимус и La bocсa della Verita – Устата на истината. Циркус Максимус е един от най-старите стадиони, където са започнали да се провеждат надбягвания с колесници. На мен ми заприлича повече на колодрум, отколкото на стадион – някак си по-издължен и сплескан е от съвременните стадиони, а по стандартите за публика си е направо скромен. Горещото време (около трийсет градуса по Целзий) принуждава туристите да разглеждат зелената полянка на циркуса удобно скрити в сенките на дърветата покрай арената. За да удоволетвори изискванията на римляните за масови забавления, Юлий Цезар разширява Циркуса около 50 пр.н.е. , след което пистата става с дължина приблизително 600 метра и 225 метра ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове). Циркусът продължава да е център за забавления на римляните. Разположен в центъра на Рим, често се използва за концерти и събирания. За отпразнуването на Световната титла по футбол тук се събират 700 000 човека. Оттук вариантите са два – единият да отидем до съвременния Стадио Олимпико – мястото на гладиаторските битки на съвремието ни между Рома и Лацио или да се придвижим към Устата на истината, първият „детектор на лъжата”, където легендата разказва, че ако невярна жена си сложи ръката, устата ще се затвори и ще откъсне ръката до дланта. Нещо подобно на нашата легенда за дупката на Св. Иван Рилски, през която само праведните могат да се промушат. Решаваме да оставим Стадио Олимпико за друг път и тръгваме към малката църквичка, където е Устата на истината, недалеко от самия Циркус. Подминаваме общински сгради с древен вид, както и един хълм с резиденции, най-вероятно посолства. Пред малката черква е сенчесто, което предполага и по-голям брой туристи. Освен самата уста, църквата е популярна с Олтара на гиганта – мястото, където е бил роден Херакъл (Херкулес) и където е убил змиите – това не е един от дванайсетте му подвига. Ето ги и тях: 1. Удушил с ръце немейския лъв. 2. Убил лернейската хидра. 3. Уловил жив еримантския глиган. 4. Настигнал и уловил еринейската кошута. 5. Избил стимфалийските птици. 6. Почистил Авгиевите обори. 7. Укротил дивия критски бик. 8. Надвил тракийския цар Диомед и го хвърлил за храна на кобилите му. 9. Откраднал златния пояс на царицата на амазонките Хиполита. 10. Отвлякъл от западния край на света стадата от крави на великана Герион. 11. Отнесъл златните ябълки от градината на хесперидите. 12. Слязъл в ада и довел оттам триглавото куче пазач Цербер. Има и красив запазен мозаечен стенопис от VIII век.