Нарочно оставих за финал описанието на Колизеума. На много места съм ходил, много туристически забележителности съм видял, но за мен срещата с Флавианския амфитеатър, както е официалното наименование на Il Coloseo, е нещо, което вероятно може да се сравни със срещата на Алеко Константинов с Ниагарския водопад. На снимки не може да се усети величието на тази древна сграда, не може да се почувства мащабът и излъчването, което струи от нея, не може да се опише чувството, което човек изпитва, когато пристъпва в прохладната тишина на арките, за да влезе във вътрешността на това място, пропито с потта и кръвта на хиляди гладиатори, бойци и роби, насилствено транспортирани от цялата Римска империя, за да строят това оргомно архитектурно чудо. Колизеумът е на първо място във всички туристически брошури, които описват забележителностите в Рим, а и в цяла Италия. Това е дестинацията, която милиони туристи посещават първа, веднага щом кацнат във Вечния град и се настанят по хотелите си. Умишлено изчаквах да отида до «най-големият и най-запазен амфитеатър, на повече от две хилядолетия» до последния ден на моята екскурзия в Рим. Някак си подсъзнателно усещах, че това е мястото, което ще ме развълнува най-много и което ще ме провокира да напиша тези редове в последствие.

Тази сутрин тръгнахме, както обичайно, на разходка по улиците на италианската столица, като предварително бяхме разбрали, че до Колизеума се стига за не повече от тридесет и пет – четиридесет минути спокойно ходене. Разгледахме някаква малка катедрала, до която се стига по стръмни и извити стълби, след това преминахме по обичайните за Рим тесни еднопосочни улички, тихо и закътано площадче, напичано от слънцето в майския ден, продължаваме по една павирана уличка, която е толкова тясна, че на нея не могат да се разминат два автомобила «Смарт», след нея е обособено място за паркиране на мотопеди и велосипеди, а след рязък завой наляво – пред очите ти се появява в цялото му великолепие, облян от слънчева светлина, най-внушителната сграда – Колизеумът. Все си мислех, че няма какво да ме изненада от архитектурна гледна точка, гледал съм и «Гладиатор», гледал съм снимки, картички, документални филми за него, но на живо не се сдържах и закрих устата си с ръка от възхищение.  За много хора Колизеумът е само едно от многото забележителности, които могат да бъдат посетени в Рим, за мен обаче това си остава мястото, където най-много ми допадна в Древния град. Въпреки че следобедното слънце напича към трийсет градуса, влизайки в устата на огромния амфитеатър, се усеща лек хлад. Представете си, че вървите под 10-метрови колони и арки, които ви водят към мястото за билети. Бил съм на много стадиони в Европа, но мащабите на този тунел мога да сравня само с Ноу Камп в Барселона и пак каталунският гигант бледнее по вселичие пред хладния мрак на Колизеума отвътре.

След като вече сме в Колизеума, има няколко варианта да организираме обиколката по етажите. Започваме от самата арена, като препоръчвам да стъпите на дървената възстановка и да усетите чувството, което са изпитвали гладиаторите, когато са излизали пред тълпа от 50 000 зрители на същата тази арена, където сте вие в момента. От различни изходи покрай подиума има тунели към двата подземни етажа. Подземията на Колизеума са забележителна, но и недостъпна в момента част. Те крият едни от най-великите постижения на римската архитектура, както и тези на инженерната дейност. Тунели, клетки, в които са държани дивите зверове, които са влизали в битка с гладиаторите, камери, където гладиаторите са очаквали срещата с лъвове, тигри, всичко това е в процес на реставрация, който започва от 1970 и продължава до ден днешен по инициатива на италианското Министерство на културата.

Най-известният вход е Портата на Смъртта – портата, през която са изнасяли мъртвите тела на гладиаторите. В момента тя е заключена с голяма метална ограда и катинари. В коридорите има музеи, които показват как още по онова време императорите са използвали хидравлични механизми, чрез които са се задвижвали голям брой платформи, асансьори и подвижни клетки.

За посетители са отворени два етажа от Колизеума + 1 трети, за който се доплаща 8 евро, за да се качиш нависоко и да добиеш представа каква е била гледката на императорите, когато са наблюдавали битките долу на сцената. По етажите на този амфитеатър ние изгубихме повече от два часа, сторили ни се като две минути.  Определено си заслужава да се посети това място, не само защото го наричат едно от новите Чудеса на света.

След Колизеума някак си другите места, които посетихме в Рим бледнеят по величие и мащаби. Разбира се, гробът на Нерон, градините на императорите, римският форум, Площадът на републиката, вила Боргезе и Операта са хубави и красиви места, но сравнени с Il Colloseo, не струват.  Нощният Рим го препоръчвам на всички – ще се забавлявате и определено няма да съжалявате, ако си направите една вечерна разходка по централните улици.

Рано сутрин, още по тъмно пристигаме на летище Фиумичино, където има десетки туристи, налягали по пейките и даже направо на земята, докато чакат първите полети. Розовото сламолетче на Уизеър пристига навреме и правя последни снимки на средиземноморския бряг от илюминатора на борда. Arrivederci Roma e ci vediamo a prossima volta!