Наричат Париж с много имена – градът на любовта, на секса, на светлината, на Меровингите, градът, който никога не спи (с една и съща две нощи подред – добавката е моя б.а.), най-красивият град на света и много други клишета. Интересното е, че всички те са верни. Докато се събуждах в 4 АМ сутринта от леглото в Овча купел, още не можех да осъзная къде ще съм след няколко часа – в града, за който бях чел и гледал толкова много. Викнахме такси и по пътя си взех кафе от денонощно барче на бул. „Стамболийски”. Цената на горещата течност ме изненада приятно – 20 стотинки! За сравнение – на бул. „Шанз елизе” кафе като това, струваше 4 лв. Стандарт!

„София Еърпорт” ми е вече като вкъщи, минавам транзит към гейта и рано-рано се настанявам на седалките за чакащите полета към Париж, по-скоро към Бове, което е на 85 км северно от самата френска столица. Вместо с Wizz Air, оказа се, че ще летим със самолет на ВИА, които изпълняват полети на унгарската нискотарифна компания. Капитанът на самолета не се беше разсънил съвсем, но това не му пречеше да вдигне машината безпроблемно и се отправихме към Франция. Полетът е малко повече от 2 часа, а над Алпите винаги има лека турболенция, така че си е преживяване.

Бове е супер малко и неугледно летищенце. Ама толкова е малко, че летището в Малта изглежда като голям или поне среден клас аеропорт. Въпреки далечната дистанция от Париж, хотелът, който се намира до самото летище, е неоправдано скъп. Понеже ми е още близо сравнението с Рим, цената на хотела в Бове, с екстрата да ти летят самолети през час над главата, се равнява на 4-звезден хотел в центъра на Вечния град.  Хубавото на млаките летища е, че не трябва много време да се ориентираш от лентата за пристигащи до автобусчетата, които карат гостите до Париж. 15 евро на човек струва трансферът и пътуването е около час, но в парижките задръствания става поне два часа. Централна Франция е цялата зелена с полянки и горички около пътя. Навлизаме в столицата през модерния квартал Дефанс, нещо като лондонското Сити – високи бизнес сгради и модерни билдинги от бетон и стъкло.  Минаваме покрай висок хотел „Ла Файет” и спираме на автогара „Порт Мело”, където ни чака една бивша стажантка, при която ще спим – Цвети.