Квартирата на Цвети се намира до ФАН, което си е френското БАН. Спираме с метрото на Лувъра и минаваме през квадратния двор зад пирамидите, пресичаме най-известният пешеходен мост над река Сена, където хиляди туристи заключват катинарчета с надеждата пак да се върнат в Париж, снимаме се на същия този мост и сме пред ул. Висконти (http://www.ruevisconti.com/) , където е самата квартира. Няколко думи за самата уличка, която се намира в сърцето на бохмеския квартал Сен Жермен дьо пре. Това е кварталът на художествените галерии, нощния живот и безбройните малки кафенета, разположили столчетата си към улиците, по което сравняват Благоевград с Париж. Ще си позволя едно кратко отклонение по тази тема, защото се сетих за една песен на агитката на футболния клуб „Пирин” към гостите от близкия град Симитли. „Благоевград за вас е пак Париж” пеят феновете на орлетата на митичния стадион „Христо Ботев”, но сега сме по-близо до Парк де Пренс, където играе ПСЖ, затова изоставям пиринския футболен фолклор и се пренасям в света на историята и литературата, с които е пропито всяка плочка и къща на Рю Висконти. Тази малка учличка е по-известна в момента като улицата на галериите, а в миналото там са живяли писатели като Оноре дьо Балзак, Ингрес, художникът Делакроа и много други. За тази уличка Виктор Юго е писал в „Клетниците”, Лео Фере пее за нея в песента А Saint-Germain-des-Prиs, авангардният Кристо я опакова през 1962 г, а в по-модерни времена Патрик Зюскенд я ползва като основна локация в книгата „Парфюмът”.

След бързо кафе и френска закуска сме готови за първа разходка в Париж и както си стана традиция от другите столици, насочваме се към Лувъра. Le musйе du Louvre е един от трите най-големи музеи в света, наред с Ватикана и Прадо. Огромната П-образна сграда се намира в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи. Има два вътрешни двора – квадратния двор и дворът с пирамидите и фонтаните, а пред него – градините на Тюйлери. Ето как Дан Браун описва този парк и Лувъра:

Светофарът на кръстовището с Рю де Риволи беше червен, но ситроенът не намали скоростта, а пресече и продължи между дърветата на Рю Кастилион, която из,-пълняваше ролята на северен вход на прочутия парк „Тюйлери" - парижкия аналог на Сентръл Парк. Пове­чето туристи свързваха името „Jardins des Tuileries" c хилядите лалета, които растяха там, но „Tuileries" всъщ­ност означаваше нещо съвсем не толкова романтично. Някога това място бе представлявало грамадна мръсна яма, от която местните строители се снабдявали с глина за производството на специфичните парижки червени керемиди, на френски „tuiles"...Робърт винаги беше смятал Тюйлери за свещена земя. В този парк Клод Моне бе експериментирал с фор­ми и колорит и буквално беше вдъхновил раждането на импресионистичното движение... Наблизо се издигаше исполинска каменна арка, която бележеше края на парка. Арк дю Карусел.

Въпреки оргиастичните ритуали, които някога се бяха провеждали при Арк дю Карусел, любителите на изкуст­вото почитаха това място поради съвсем друга причина. От издигнатия път в края на Тюйлери се виждаха чети­ри музея за изящно изкуство... по един в четирите посо­ки на света.

През десния прозорец, отвъд Сена и Ке Волтер Ланг-дън виждаше приказно осветената фасада на старата железопътна гара - днес известния Музе д"Орсе. Ако се обърнеше наляво, можеше да различи върха на ултрамо-дерния център „Помпиду", в който се помещаваше Му­зеят за модерно изкуство. На запад зад него се извисява­ше древният обелиск на Рамзес, който обозначаваше Музе Жьо де Цам.

А на изток право пред тях се издигаше монолитният ренесансов дворец, най-известният музей за изобразително изкуство в света. Лувърът.

Очите му напразно се опитваха да възприемат цялата сграда едновременно. Зад смайващо обширния площад на фона на парижкото небе се очертаваше внушителната като крепост фасада на Лувъра., С форма на гигантска подкова, Лувърът бе най-дългата постройка в Европа с обща дължина, колкото три Айфелови кули. Даже ог­ромният площад между музейните крила не можеше да се сравнява с великолепието на фасадата. Робърт веднъж беше обиколил целия Лувър, близо петкилометрово разстояние. Макар да се смяташе, че посетителят може както тряб­ва да оцени шестдесет и петте хиляди и триста шедьовъ­ра в музея най-малко за пет дни, повечето гости предпочитаха туристическата обиколка, която Лангдън нари­чаше „Съкратения Лувър" - истинско спринтиране из музея, за да видят трите най-известни експоната: Мона Лиза, Венера Милоска и богинята на победата Нике.

Ние влизаме не през централния вход, а през Карусел дю Лувр, там където е прочутата обърната пирамида. Правим това, за да избегнем голямата опашка на централния вход, както и тълпите от хора, бързащи да видят Мона Лиза. Наистина на входа на Карусел няма опашки, но вътре няма как да се спасим от тълпите. Ето ни пред обърнатата пирамида и пак ще цитирам Дан Браун: Профе­сорът се обърна, отново тръгна по невидимия път на древната Линия на розата и тя го отведе до Карусел дю Лувр - огромния стъклен кръг, заобиколен от гриж­ливо подкастрен жив плет, където някога се бяха про­веждали празниците на парижките почитатели на при­родата... весели обреди в чест на плодородието и Богинята-майка.

Лангдън В центъра, забита в земята като кристална пропаст, сияеше грамадната обърната пирамида от стъкло, която беше видял преди няколко дни на влизане в подземния етаж на Лувъра.

Le pyramide inversйe.

Разтреперан, той се приближи до ръба и погледна надолу към обширния подземен комплекс на Лувъра, кой­то излъчваше кехлибарена светлина. Очите му бяха на­сочени не само към огромната обърната пирамида, но и към онова, което се намираше точно под нея. На пода имаше миниатюрна фигура... фигура, за която той спо­менаваше в ръкописа си.

Усещаше, че вече е напълно буден за тръпката на тази невъобразима възможност. Отново вдигна поглед към Лувъра и му се стори, че крилата на музея го обгръ­щат... галерии, украсени с най-прекрасните произведе­ния на изкуството на света.

Леонардо... Ботичели... „От майстори покрита с чудеса..." Смаян, той за пореден път впери очи през стъклото в мъничката фигура. „Трябва да сляза долу!"

Излезе от кръга и забърза през площада към входа на високата пирамида. Последните посетители за деня на­пускаха музея.

Той се провря през въртящата се врата и се спусна по витото стълбище в пирамидата. Въздухът стана по-сту­ден. Когато стигна долу, Лангдън продължи по дългия тунел -под двора на Лувъра, водещ към Le pyramide inversйe.

В края на тунела влезе в по-голямо помещение. Точно пред него сияеше увисналата над пода обърната пирами­да - поразителен V-образен силует от стъкло.

Потирът. Погледът му проследи стесняващия се край до върха, стигащ на по-малко от два метра от пода. Малката фигу­ра се намираше точно отдолу. Миниатюрна пирамида. Висока по-малко от метър. Единствената структура в този колосален комплекс с та­кива малки размери. Описвайки огромната колекция на Лувъра от произ­ведения на изкуството, свързани с Богинята-майка, Лан­гдън мимоходом споменаваше за тази скромна пирами­да. „Самата миниатюрна фигура излиза от пода като връх на айсберг - връх на гигантско пирамидално подземие." Огрени от меката светлина на мецанина, двете пира­миди бяха обърнати една срещу друга и върховете им почти се докосваха. Потирът отгоре. Острието отдолу. „Над нея варди острие с потир."

Честно казано доста се замислих, дали наистина под тази малка пирамида пред мен е гроба на Мария Магдалена или Светия Граал. Влизаме в Лувъра и целия ден разглеждаме трите крила – Денон, Ришельо и Сули. Не сме притискани от времето, така че спокойно се разхождаме по мраморните коридори сред хилядите шедьоври. В Лувъра мобилните телефони нямат обхват, заради електронната мрежа за защита, така че никой не ни безпокои. Далеч съм от мисълта да описвам експонатите в муузея – това трябва да се види с очите на всеки! Късно вечерта, но все пак преди слънцето да се скрие излизаме през централния вход, през стъклената пирамида, състояща се от 666 парчета стъкло.

La Pyramide.

Новият вход на Лувъра бе станал почти също толкова известен, колкото и самият музей. Породилата много спорове неомодерна стъклена пирамида, проектирана от родения в Китай американски архитект И. М. Пей, все още предизвикваше презрението на традиционалистите, които смятаха, че тя съсипва достойнството на ренесан­совия двор. Гьоте бе описал сградата като замръзнала музика, а критиците на Пей характеризираха пирамида­та като дращене с нокти по черна дъска. Напреднича­вите почитатели обаче се възхищаваха на двадесет и два метровата прозрачна структура и виждаха в нея изумително съчетание на древна форма и модерен ме­тод - символична връзка между старото и новото, с която Лувърът щеше да прекрачи прага на новото хилядолетие.