„Мариот Кортярд Пуши” в Шанхай е скромен по размери със своите 30 етажа, като съседните му „Холидей Ин” и „Интерконтинентал” са двойно по-високи от него. Стаята ми е на десетия етаж и – каква изненада – гледа към други високи сгради. Казвам стая, но си представяйте по-скоро апартамент тип студио, в който има работен кът с бюро, до него диванче и масичка за релакс, след това легло, в което спокойно могат да спят четирима като мен и 50-инчов телевизор срещу него, продължаваме към ъгъла с кафе машината и коридорче, водещо до баня с WC, мивка и душ кабина. Тераса няма, но цялата стена е с огромен прозорец от земята до тавана. Това представлява стаята в хотела.

Закуската е конгломерат от абсолютно всички закуски, които може да си представи човек. Има от любимите ми яйца с бекон, но освен стандартните европейска – филийки с масло, конфитюр, мед, сиренце или кашкавал и американска закуска – боб с наденичка, има още скандинавска – някакви сладкиши от Дания и Швеция; японска – суши и още, и още. Виж кафето не могат да го правят – сипват ти пълна кофа някаква блудкава смес, дори като изисках специално да ми направят еспресо – не се справиха и това си е! Чай имат в 15 различни разновидности, но кафето не им е силната страна. След закуската хващаме такси и отиваме в Джинг’ан – Храмът на мира и спокойствието. Първото нещо, което прави впечатление, е контрастът. Обграден от стъклени небостъргачи в сърцето на търговската улица „Нанджинг”, храмът е оазис на тишината и покоя. Твърди се, че е построен през 247-а година от новото летоброене и е бил използван от различните императорски династии. Извън градските стени в миналото, днес този храм е разположен в самия център на Шанхай. Гледан отвън, храмът не впечатлява с размери и помпозност. Основният цвят е червеният, като фасадата е жълта, но покривът, прозорците и първият етаж – червени. Има много дървени орнаменти, по които личат дракони и златни лъвове. В средата на двора има 7-метрова статуя, наподобяваща пагода с отвори, в които се хвърлят монети за здраве и късмет. Във всеки от четирите молитвени отделения, се намира по една основна голяма статуя на Буда и около нея – различни войни и светци. Самият храм е на три етажа, като в задния двор има малка, но отлично поддържана градина. Вторият и трети етажи правят впечатление с орнаменти

Те на шишарки – според будизма – това е символ на висшата чакра, който символ бе грубо поруган от мен, като се снимах с едно маваши на терасата по една от шишарките. Входът за храма е 30 юана, като включва сноп пръчки за молитва и достъп до всички помещения в манастира. Обикаля се за около час максимум и е чудесна отправна точка за разходка по „Нанджинг” към крайбрежния булевард. Ако си падате по храмове и манастири, Джинг’ан е едно от местата, които препоръчвам да посетите, даже да започнете обиколката от него.