За днес не мисля да посещавам повече манастири, а напротив – на излизане от „Джинг’ан” се насочваме към небостъргачите Ракетата, Плаза 66 и прочутата им търговска улица „Нанджинг стрийт”. След десетина минути започвам да свиквам с непрекъснатия поток туристи около нас, както и с постоянно изскачащите интересни места – sightseeing (забележителности). Тук има една уловка – ако направите грешката да влезете в първия небостъргач, разглеждането на моловете в него, както и качването до последния етаж, ще ви отнеме поне час и половина, дори повече. Така че, ако сте решили да се качите на Телевизионната кула „Перлата на Ориента”, петата най-висока сграда в света Кулата „Джин Мао” и Третата най-висока в света – Световният финансов център, тогава трябва да си направите много добър time management и да разчетете времето си така, че да имате достатъчно часове за точно тези забележителности. А те си заслужават да бъдат видени! Затова вървим без да се спираме по бутиците на „Нанджинг”, около нас през 5 метра ни спират хора, предлагащи всякакви стоки – от часовници до жени. Направих един голям гаф – пред мен в бяло пухкаво кожено палто гледам Луси Лиу – звездата от „Ангелите на Чарли” и „Али Макбийл”. Показвам я на Раду, а той се смее – оказа се, че това не е актрисата, а специално подбрана да прилича на нея проститутка! Мамка му, наистина си приличаха едно към едно. Пак на Nanjing разбрахме и новината, че след семинара в хотел Four Seasons ще летим към курорта Саня – най-южната точка на Китай, тропически остров на 18 км от Екватора. Раду е доста развълнуван от новината, докато аз я пропускам през ушите ми и съм омагьосан от гледката на крайбрежния булевард пред мен. The Bund е впечатляващ с небостъргачите от единия бряг и по-старите аристократични сгради на другия. Както много неща в Китай, тук също има символика – единият бряг представлява миналото на държавата, а другият – настоящето и бъдещето. Колебая се да кажа дали нощният или дневният Бънд е по-впечатляващ. През нощта светлините на високите сгради са включени, те там не пестят електроенергия, но пък през деня мащабът на небостъргачите дава друго усещане за величие. Със сигурност няма такова струпване на сгради от над 80 етажа всяка нито в Лондон, нито в Париж, нито дори в големите американски градове. Наричат Шанхай „новият Ню Йорк”, защото създава илюзията за „града, който никога не спи”, но с по-нови и модерни небостъргачи. Всъщност, засега не съм имал възможност да сравня двата града, надявам се след около месец да посетя и NYC, като обещавам, тогава да си кажа мнението за двата мегаполиса, базирано на непосредствените ми впечатления. Сега, стоящ пред реката и гледащ многообразието от хора около мен, както и гората небостъргачи на отсрещния бряг, някак си ми убягва дори идеята да мисля за нещо различно от този микс, който представлява Шанхай – микс, между древното и новото, между азиатската традиция и навлизащите нови бизнеси от Европа и САЩ, конгломерат от култури, технологии и плетеница от лица.
Разхождаме се около час по крайбрежния булевард и след това минаваме с такси под реката, за да стигнем до телевизионната кула. Както вече споменах по-горе „Перлата на Ориента” е една от най-високите в света и със своите три топки, разположени една над друга, лесно разпознаваема сграда както за Шанхай, така и като цяло. Ако Айфеловата кула е предизвиквала дебати от естетическа гледна точка за Париж, то със сигурност телевизионната кула в Шанхай, е нейният азиатски еквивалент. Уцелваме час, в който няма много опашки за билети. Да няма много опашки в Китай означава, че чакаш по-малко от половин час на такива, да не помислите, че няма хора или туристи. Разбира се, асансьорите за нагоре, са пълни. Качваме се на най-високото ниво – малката топка – на около 350 м от земята. Парижката гордост Айфеловата кула е вече на 50 м по-ниско от нас. Най-интересното от това ниво е стъкленият коридор, който е под, около и над теб. Вървиш на тази височина, сякаш крачиш в небето, под теб се виждат сгради, дървета, които са малки като играчки от лего. Определено ако имате проблеми с вестибуларният апарат, едно подобно преживане няма да ви се стори приятно, но аз нямам такива проблеми и се наслаждавам на усещането. Гледката… не знам дали сравнението е уместно, но мисля, че мога да почувствам как се е чувствал Алеко, когато е седял пред Ниагарския водопад. Вярно, той се е възхищавал на едно творение на природата, а под мен са творенията на архитектурата и човешкото познание, но ако си представите под краката едно море от небостъргачи, върховете на някои от които се губят в облаците, ще усетите как се почувствах аз в този момент. Хора, аз израснах в 8-етажен блок в краен квартал на Благоевград, след училище играехме футбол и карти с момчетата отпред на улицата, представете си дали въобще съм си мислил, че след време ще стоя и гледам тази гледка под мен. Страхотно усещане!
Следващата кула е „Джин Мао” – бях си обещал, че ще се кача на нея, още щом разбрах, че ще летя за Шанхай. Кулата се намира на около петстотин метра от „Перлата на Ориента”, по-висока е от нея и не може да бъде сбъркана по дизайн с нейната „назъбена” форма. „Джин Мао” има няколко входа, но само един от тях води до така наречената „обсерватория” - пространство на последния етаж, от което се вижда панорамна гледка към града, реката и по-ниските небостъргачи.
