Shanghai World Financial Center или съкратено SWFC официално е най-високата сграда в града и се издига на почти 500 м от земята. Точната височина се води 492 м и има 101 етажа. Както при съседката Джин Мао, тук разположението на наемателите започва от МОЛ-ове на първите етажи, конферентни зали, барчета и кафенета, след това офисна част и хотел. Хотелът разполага с по-малко стаи от съседния Хаят, но с повече и по-луксозни апартаменти. Интересното е, че този небостъргач е най-стъклената сграда, в която съм влизал. Имах възможност да разгледам снимки как е построен и как над обкова от стоманобетонни елементи са поставяни стъклените панели, които му придават този елегантен вид. В дизайна на сградата са си подали ръце американци, японци и китайци. Официално проекта се води на японско криейтив студио, но когато японците са решили да сложат бялото знаме с изгряващото слънце на покрива на конструкцията, китайските собственици са им наложили вето и са предпочели вместо знамето на Япония, да остане празно пространство, с което днес центърът е известен като „Бирената отварачка” (The Beer Opener) или Рендето. Сградата е нова, само на 5 г., като официалното й откриване е на 28.08.2008 – забелязвате символиката на осмиците, понеже това е почитана цифра в Китай. Пак се сещам за сравнението на Шанхай с „новия азиатски Ню Йорк”, и тези нови, лъскави и красиво изработени небостъргачи оправдават това сравнение. Аз имах възможността да посетя Финансовия център два пъти, докато бях в Шанхай – първият път по време на обиколката ми по най-високите небостъргачи като турист и вторият – когато ме заведоха в „Най-високия бар в света” Бар 101 на сто и първия етаж на сградата. Както се досещате, в бара ходихме нощно време, затова можете да си представите гледката на светещите сгради под краката ни. Но нека разкажа малко по-подробно за това ми посещение в Отварачката.

Сряда вечер във въпросния бар има така наречената „дамска вечер” (ladies night). Момичетата влизат безплатно в дискотеката и имат по едно питие като комплимент от заведението. Съответно местните ергени се избиват да си запазят места на сепаретата и баровете, защото си е гъзария да те видят в този лукс и то точно по време на ladies night. Аз всичко това го разбрах в последствие, понеже срядата, като свършихме подготовката за презентациите ми, отидох във фитнеса на хотела и си почнах обичайната тренировка. Тъкмо приключвах с уредите и мислех да вляза в басейна да разпусна малко мускулите във водата, когато телефонът ми звъна и ми казаха:

- Митак, решихме да идем на едно барче довечера. На теб излиза ли ти се? – разбира се, че ми се излизаше и се разбрахме да дойдат да ме вземат след около час пред хотела ми. Който ме познава, знае, че аз не обичам да пътувам с много багаж. Дори на такава двуседмична визита, гледам да съм само с един куфар, който е т. нар. cabin size, тоест – побира се в самолета, в мястото над седалката. Нося си две ризи, един костюм, но като не съм на официални презентации и лекции, си ходя с дънки и блузки с къс ръкав. Съответно като ще ходим на дискотека, съм се барнал в такава тениска и якенце, седя си в лоби бара, пуша пура – в Азия все още е позволено да се пуши в затворени помещения – и си чакам да дойдат да ме вземат с Х5-та. Приятелите Чао и Раду пристигат и тръгваме с джипа към бара. По пътя ми казват, че ще ходим в Бар 101, където имаме запазено сепаре. Е, хубава работа, не можахте ли да ми кажете по-рано, поне да сложа една ризка?

Паркирането в подземния паркинг на Финансовия център си е приключение дори по това време на денонощието. От една страна, не е никак евтина таксата за престой, а от друга, паркингът е на няколко нива (етажа) под земята и е огромен. Това е логично за такава голяма сграда, но и в същото време е много важно да си запомниш точното ниво и номер, на които си паркирал, за да не си изгубиш после часове за търсене на колата. Асансьорите са широки, бързи и безшумни. Хората около нас са с вечерни тоалети, костюми, нагласени, ние по-скоро се вписваме в стила „спортно-елегантно” облекло, една идея по-добре от кежуъл. За да влезеш в бара, първо се минава покрай два ресторанта – китайски и европейски, а на следващия етаж е самият бар. По дизайн не се различава от всеки друг такъв тип заведение – с дълъг барплот във форма на полумесец в единия край, сепарета до стените, маси до тях и в центъра – дансинг, в единия край на който има сцена за жива музика и една филипинка пее соул парчета. Казах филипинка и понеже в Китай има много представители на тази страна, разбрах, че филипинците или по-скоро филипинките, са известни със своята работоспособност и трудолюбие. И наистина – певицата пя над три часа – а по българските барове няма да се намери някой да пее повече от час, час и половина. На Филипините голяма част са френскоговорящи и като попиташ някоя: „Ти от къде си”, отговаря „Пилипина”. Освен за певици по барове и кораби, филипинките са най-предпочитани за детегледачки и домашни помощнички.

След това леко отклонение от темата, се връщам на обстановката в Бар 101, където сядаме на една от централните маси до дансинга и поръчваме по коктейл, а Чао е на газирана вода – все пак някой трябва да шофира след бара.  По стара българска традиция, като се пие, трябва да има и мезе, а в бар като този това означава огромно плато плодова салата, включващо нещо, наречено Dragon fruit – Драконов плод – много полезен и вкусен кактус и още поне десетина вида плодове в нея. Барът е пълен и купонът се получава. От време на време някоя девойка идва на масата да пита за огънче или да помоли да си остави питието. Ние с Чао се забавляваме как Раду не пропуска да се запознае с нито една от тях и да им вземе телефонните номера. Една от тях се приближава до него и му казва в прав текст: If you want me, you can have me. Платена компаньонка. Има много такива по скъпите барове в Шанхай, въобще Китай не са такива строги комунисти, за каквито западният свят ги мисли. Тук пак ще се отклоня от темата, за да споделя, че миналата седмица във вестниците пишело, как синът на един от лидерите на комунистическата партия бил открит в катастрофирало червено ферари с две манекенки – гола и полугола. Интересно като ферарито е двуместно, как са се събрали трима души в него?

По сепаретата се забелязват добре облечени бизнесмени на средна възраст с доста по-млади момичета до тях. Допиваме питиетата и слизаме към колата. Бляскавият Шанхай ни приветства с феерия от светлини и спокойни чисти улици през нощта.