Наричат остров Саня „Тропическият рай”, а също така и „Китайските Хаваи”. Саня е курорт на архипелага Хейнан, разположен в Южнокитайско море. Особеното на това море е, че то е част от Тихия океан, а самият курорт е на същата географска ширина като Хаваите, на 18-я паралел от Екватора, оттам идва и сравнението по-горе. Островът е любимо място за организиране на конкурсите Мис Свят, като е посрещал това събитие сели 5 пъти, а между тях – два пъти и Мис Елит модел. От вътрешното летище на Шанхай хващаме Южнокитайските авиолинии и след два и половина часов полет сме на малкото летище на Хейнан. Още с кацането ни лъхна горещ и влажен въздух – това е най-южната точка на Китай и има нас 300 слънчеви дни в годината (25^o C-38^o C). Веднага свалихме саката и навихме ръкавите на ризите. Макар и ноемврийска вечер, със сигурност температурата беше като в най-топлите летни дни в България. На летището ни чака шатъл, който ни взима куфарите и ни транспортира към хотел „Хилтън Спа Ризорт”, на самия бряг на океана, разположен между горичка високи палмови дръвчета и окосени зелени полянки между тях. Ако не най-луксозният, „Хилтън” със сигурност е един от най-луксозните, елегантни и скъпи хотели на този остров. Стаята ми на четвъртия етаж гледа към брега на океана и е по-голяма от апартамента ми в София! В банята са нередени шишенца с маркова козметика, а пред стъклената стена до спалнята имам вана, от която да се вижда гледката към палмите и брега. В много хотели съм нощувал, на различни континенти, но не съм бил в по-елитен от този на острова. Леглото е толкова голямо, че се чувствам като самотна пешка на цяла шахматна дъска в него.

Будя се около 9 сутринта. Под прозореца, на една от полянките има организиран сутрешен тай-чи курс за гостите на хотела. Не съм тренирал тае-бо от около седмица и се замислям, как следобедът трябва да си отделя време за спорт. На светло гледката от терасата е още по-красива. Под мен е едно зелено море от палми, дървета и поддържани полянки. На по-малко от сто метра е златистият пясък на крайбрежната ивица и лазурните води на океана. По небето не се вижда нито едно облаче. Слагам едни къси панталонки, потник, чехли и слизам в ресторанта.

За закуска имам избор от около стотина варианта, аз минавам на няколко пъти с чинийката и излизам на терасата, разположена между две изкуствени езерца. Забелязвам, че едни туристи си поръчват на сервитьорите кокосови орехи, които растат на палмите пред нас и веднага се възползвам и аз:

- Искам ей онзи кокос – казвам на момчето, което предава поръчката на друг, така наречен „катерач”, който се катери като маймунка по палмата, реже плода, слиза долу и пред мен дялка ореха, докато същият се превърне в удобна чаша, пълна с вкусен сок. Поръчал съм и специално еспресо, защото ако им кажеш, че искаш кафе, ти носят от американската „втора цедка”, а за истинското еспресо с каймак, трябва да се изчака десетина минути. Та седя си аз на тераската, похапвам закусчица и отпийвам от сламка направо от кокосовия орех с кафенце. Кеф! Не след дълго идват Чао и Раду и решаваме след половин час да отидем на плажа. Още сутринта е над трийсет градуса и ми препоръчват да се намажа с крем против слънчево изгаряне. „Кой бе, аз ли да се мажа, аз съм пич, нЕма начин да ползвам такива мазила ноември месец!” Две седмици по-късно се белех по цялото тяло, но това е друга история… И като казах история, островът има удоволствието да се похвали с 6000-годишна такава. Той е единственият остров в Китай с уникален микроклимат: 300 слънчеви дни в годината 300 километрова плажна ивица, чиста прозрачна вода, прекрасни пясъчни плажове, кратери на загаснали вулкани и, естествено, тропическа джунгла с всичките видове змии, маймуни, паяци, отровни мравки и т.н. Три са културните забележителности, които трябва да се видят – 108-метровата статуя на Богинята на милосърдието, наричана азиатския еквивалент на Статуята на свободата, най-голямата статуя на Буда в света и най-голямата статуя на Дракон в света. За третата ще разкажа след малко, но нека да се върнем към плажа. Първото впечатление, което придобива туристът, като стъпи на пясъчния бряг, е за чистота – чистота на пясъка, на водата, на хоризонта… навсякъде. Как не видях една хартийка, една пластмасова опаковка, в Китай пушенето е разрешено навсякъде, но пак не виждам хвърлени фасове по пясъка. Никъде не ти искат допълнителни пари за шезлонг, чадър или масичка също. Водата е много топла и аз, който принципно предпочитам да си лежа на плажа, изкарвам няколко пъти по десетина-петнайсет минути в океана. По някое време се намериха едни пичове с топка и станах да им покажа какво се казва българска класа във футбола. Така, като си разцъкваме лекичко на плажа, си стана време за обяд. Вече не се учудвам на богатото разнообразие от меса и деликатеси, които са предложени в ресторанта. Докато наблягам на риба териаки, успявам да си поговоря с един казахстанци на руски език. Винаги се радвам, когато имам възможност да си упражня и другите езици, освен английския. Чао поръчва на сервитьора нещо и след малко на масата се появява метална кана, пълна с лед, а в нея – запотени и изстудени бирички! Идеално като за финал на обяда в тая тропическа жега! Дремваме за около час под палмите и ни чака нова изненада – организирали са ни сафари с открити джипове в джунглата. Първо ни взимат с едни мерцедеси от хотела, возят ни до някакъв резерват, където се качваме на джиповете и се возим по малки пътеки навътре в джунглата. Около нас палмите, храстите и зеленината се сгъстяват с всеки метър навътре. Хубаво е, но нещо липсва. Някак си, няма го приключенското, много е защитено всичко и е безопасно.