New York City. Столицата на света. Градът, който не спи. Голямата ябълка. Магическият град. Много имена има Ню Йорк, както и много лица. От Чикаго излитаме към Ябълката с новината, че правителството в България е подало оставка. В двучасовия полет на въздушния превозвач „Юнайтед еърлайнс” няма много хора. Аз пия един сок от портокал с кафето в самолета и нямам търпение да видя пръв кулите на Манхатън. Оглеждам се, повечето от пасажерите също зяпат в илюминаторите. Ето, спускаме се под облаците и под нас е един от най-големите градове в света. Десетки километри под нас са осеяни със сгради, пътища и паркове. В далечината се вижда остров Манхатън, към който все по-бързо се приближаваме. Вече се виждат знаковите Емпайър Стейт билдинг, Крайслер билдинг и новата кула, на мястото на близнаците от Световния търговски център. Кацаме на летище „Нюарк” в Джързи и още на летището си взимам от нюйоркските бейгъли (кравайчета) с топено сиренце.  Летището е на около 13 км от Манхатън – голямо за мащабите на Европа и много добре подредено.

Ню Джързи е щат, известен с няколко неща в историята – тук е изобретена първата електрическа крушка от Томас Едисън, съответно става първият електрифициран град в света, тук е направен първият локомотив и е построен първият автомобилен тунел с дължина 2600 м. под Хъдзън ривър, който свързва Джързи с Ню Йорк. Именно в този тунел влизаме, за да се влеем в Манхатън. Понеже се води индустриален район, Джързи няма лъскави здания, а само големи фабрики, паркинги за тирове и производствени халета. Таксито се спуска под реката и шофьорът бодро се провиква, когато излизаме на другия бряг: Welcome to New York! Вече сме в Манхатън. Промяната в пейзажа е като с магическа пръчка – сградите са гъсто застроени една до друга, блоковете стават все по-високи, трафикът на автомобили по улиците е по-сгъстен. В групата, която се возим в таксито, има колега, който е живял в Ню Йорк и започва да си спомня улиците и местата, покрай които минаваме. Насочваме се към горната западна част на квартала, Upper West side, съвсем близо до Карнеги хол, Руската чайна и Сентрал парк. Хотелът е модерен, 50-етажен и със супер местоположение! Цялата групичка българи се събираме в лоби бара и аз съм първия, който се престрашава да се чекира на рецепцията. Стаята ми на двайсет и седмия етаж е с гледка към… друга висока сграда, но от ъгълчето на прозореца се вижда и част от парка. „Ле Паркър Меридиен” е луксозен манхатънски хотел с панорамен басейн на покрива и модерен фитнес на партера. Мятаме куфарите по стаите и след половин час сме пак долу в лобито, готови за първа разходка в Ню Йорк. Споменах преди няколко реда, че хотелът е на чудесно положение в Манхатън, а ето какво имам предвид. Разположен между 56-а и 57-а Уест (западна) улица и между Седмо и Шесто авеню, хотелът е на по-малко от 200 метра от централният вход на Сентрал парк, до пресечката на Пето авеню и Парк стрийт, откъдето започват повечето туристически маршрути в тази част на Манхатън. Това площадче се нарича „Гранд арми плаза” и на него винаги има туристи с камери, фотоапарати и карти в ръце. Февруари месец не се води солен туристически сезон, но въпреки това около нас има хиляди азиатци, черни, бели и смесени по раса и цвят посетители. Едно от очарованията на този град е именно усещането за интернационалност. Човек се чувства като у дома си, хората са отзивчиви и – разбира се – гледката на големите постройки и дългите улици, осеяни с прочутите жълти таксита – които сме гледали от филмите в киносалоните и по телевизията. Благодарение на тези средства за масова култура, дори да не си посещавал Ню Йорк, имаш чувството, че го познаваш, защото той е сцена на почти всеки американски филм. На разходката сме тръгнали трим мъже, затова не се спираме покрай  и в лъскавите магазини на Пето авеню, а продължаваме да вървим към Таймс скуеър, който също е съвсем наблизо. И днес времето е с нас – слънчево, топличко, идеално за разходки и снимки. Разглеждаме Рокфелер център с ледената пързалка пред него, виждаме българския флаг, който гордо се вее пред небостъргача, минаваме още няколко пресечки (blocks) и сме в самото сърце на Манхатън – Таймс скуеър. Наричан „кръстопътят на света”, през 2011 г. този площад е избран от списание Travel + Leisure за най-посещавана от туристите забележителност. Годишно над 3 млн. човека от цял свят се спират пред червените стълбички, разположени пред Театър Бродуей и в обособената пешеходна зона до 47 Уест стрийт. Това, което ми направи най-голямо впечатление, като завихме по Бродуей, е голямата опашка, която се извиваше пред касите за мюзикълите. Оказа се, че всеки ден след 14:00 ч. на касите пускат останалите свободни билети за вечерните представления на 50% по-ниска цена. Вярно, редиш се 2-3 часа, но в 19:00 гледаш представление на Бродуей на цена, която ти е по джоба. Как се събират по един милион души на посрещането на всяка Нова година ми е малко трудно да си представя, но явно това си е градска традиция, която много ревностно си се спазва. Точно в полунощ от върха на Уан Таймс Тауър се спуска светеща топка, която символизира новите надежди, с които започва годината. Нали се сещате, като един милион започнат да отброяват: 10, 9, 8, 7, … за какъв шум става дума! За да си визуализирате какво представлява Таймс скуеър без тълпите туристи, пуснете видеото на клипа Empire State of Mind на Джей Зи и Алиша Кийс. На живо е трудно да няма хора, по което и време да отидете на това централно за Ню Йорк място. Аз лично го посетих три пъти – следобед, нощем и рано сутрин – всеки пъти имаше много хора, които се снимат на големите екрани с камери от последния ред на стълбите. И все пак това е едно от местата, които най-чистосърдечно бих препоръчал да се видят.