Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.06.2013 08:18 - Пекин
Автор: vladikoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 2209 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.06.2013 08:26


Пролетта дойде при мен с радостната вест, че пак ми предстои полет до Китай. Точно бях отказал пътуване до Шанхай и получих покана за семинар в Пекин. По време на семинара са предвидени организирани екскурзии до Далиен, Великата китайска стена и Си’ан с Теракотената армия. Продължителността на обучението е почти цял месец, а разходите се поемат от организаторите. (За което ползвам случая горещо да им благодаря!) Едномесечно пътешествие си изисква сериозна подготовка, включваща най-големият куфар, който може да се намери, виза, застраховки, медицински изследвания, съответно трябва да си пусна отпуска, която да бъде одобрена от работодателя ми, да обменя валута в китайски юани и много малки детайли, с които се справям някак си, та в уречения ден съм на летище София, вадя си бордна карта от електронния автомат в средата на залата за заминаващи и чекирам багажа с полет на австрийските авиолинии. Следва бърз полет до Виена, там има кратък престой и след него идва деветчасово пътуване до китайската столица. По време на този дълъг полет няма какво да се прави, освен да се спи, да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат вестници и списания. Аз лично правих всичко от изброените по-горе. Самолетът е голям Боинг 777, седалките са удобни и функционални, има включени закуска и вечеря на борда, а алкохолът е безплатен, както пеят гръцките представители на Евровизия, като аз се възползвам няколко пъти и си поръчвам уиски с кола, за да заспя по-лесно.

Пекинското  летище е толкова голямо, че за да сее стигне от терминала до залата за багаж, трябва да чакаш влак, който пристига на всеки десет минути. След това митническата проверка минава бързо, също толкова бързо идват и куфарите на лентата за багаж.

Крача бодро към залата за посрещане и се оглеждам за табелка с моето име, както са ми обещали организаторите, че ще ме чака човек, който да ме закара до мястото на семинара. Секторът с посрещачи е около петдесет метра, но не вижда моето име на табелките. Не виждам и името на организацията, която провежда семинарът. Правя кръгом и пак минавам покрай хората с табелките – няма ме. Трети прочит правя, този път една по една табела – същият резултат. Усещането, че съм на най-голямото летище в Азия без да има кой да ме закара до кампуса за обучение, се стоварва изведнъж на плещите ми. Пробвам да звънна на телефонът, който ми е даден за връзка с организаторите – няма връзка. От съображения за антитероризъм, на някои летища мобилните устройства се блокират и трябва да излезеш извън залите, за да се свържеш с мрежата. Ама не мен никак не ми се излиза, да не би случайно да се размина с посрещача. Някакви нахални таксиметрови шофьори ме наобикалят и ме питат дали искам да се кача при тях. „Не, мерси, не ви искам такситата!” им казвам по такъв начин, че те ме разбират и бързичко се омитат.

Отивам на информационното гише и моля служителят да набере дадения ми телефонен номер. След може би седмото набиране той се свързва и почва някаква бърза престрелка с думи на китайски, от която (естествено) нищо не разбирам. След края на разговора, служителят се обръща към мен на развален английски и ми казва, че трябва да почакам петнайсетина минути, защото посрещачът ми е в трафик и пътува към летището. Сядам на определеното в залата място – meeting pointи пробвам да хвана wi-fi. Десетина минути по-късно пред мен се появява една китайка с моето име на табелата. Махам с ръка и тя почва да ми се извинява. Аз поне имам късмет, защото другите двама пристигащи, които е трябвало да посрещне, от Венецуела и Сенегал, не се виждат никъде в залата. Отвън ни чака цял автобус – празен, в който аз съм единственият пасажер. Потегляме с него извън аерогарата и когато излизаме на магистрала, се движим около двайсет километра извън Пекин. Малко след десет и трийсет сутринта, свиваме в една отбивка от пътя и преминаваме през строго охранявана зона – на площ от 400 дка се простират полета, поточета с речна и минерална вода, езерца, горички и сгради с ниско строителство, обособени в квартали. Още една бариера с караулка и влизаме в Тренировъчния център на Академията за международни бизнес служители към Министерството на търговията на Китайската народна република, наречен за краткост Фермата.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vladikoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 606684
Постинги: 98
Коментари: 394
Гласове: 1246
Спечели и ти от своя блог!