Вратите на автобуса се отварят, аз слизам от него и моментално съм посрещнат от друг китаец, който се представя като Ганг. Той ми взима куфара от багажното и заедно отиваме към рецепцията на кампуса. По пътя оглеждам сградите около мен. Помпозни, строго наредени триетажни постройки в бяло и кафяво, а между тях много зеленина – дървета, равно подрязани храсти и поляни с окосена трева. Пред централния вход се издига внушителен мраморен къс, на който е изписано името на академията на китайски и английски езици. Лоби бара или рецепцията по нищо не отстъпва като лукс на най-изискан петзвезден хотел. Бяла, червена и тъмнокафява кожа обособява кът за отдих в едната част на залата. Голяма електронна табела приветства пристигащите гости на различни езици. Момичето на рецепцията обработва документа за пристигането ми и ми подава карта за студиото, в което съм настанен 2123 – Сграда 2, вляво до основната постройка в кампуса. Ганг пак взима куфара ми и ме води към стаята. Минаваме под красива каменна пътека, покрита с декоративни П-образни дървени колони. Сграда 2 също има малка рецепция, а 2123 се оказва на първия етаж, в края на коридора. Разбираме се с Ганг да се видим след половин час, за да ми покаже останалите сгради в комплекса и затварям вратата след него. Студиото се състои от голяма стая с две двойни спални, след това, до прозореца има два фотьойла и масичка, от там се излиза на балкон, а в другия края е фоайе с голямо огледало и баня с тоалетна. Има също така плазмен телевизор, хладилник и бюро и стол за писане. Обзавеждането е ново и скъпо. Интериорът много ми напомня на хотела, в който отседнах в Манхатън, а той се водеше за висок клас. Точно след половин час моят китайски водач чукан а вратата и двамата тръгваме на обиколка в АИБО. Времето в Пекин е топло, но слънце няма. Това се дължи в голяма степен на смога, който, според думите на един американец, командирован там, е толкова гъст и вреден, че „ако живееш в този град 5 или 10 години, със сигурност ще хванеш рак”. Китай в момента е фокусирал значителен умствен и финансов капацитет за зелена енергия и по-чист въздух. Когато ми казаха, че на някои метро станции продават бутилки с чист кислород, тоест можеш да си купиш чист въздух и да го дишаш, не можех да повярвам, но по-късно го видях с очите си. Накратко комплексът се състои от няколко сгради, започваща от семинарна сграда в центъра, две общежития зад нея, басейн с минерална вода, фонтан и беседки около него, сграда на ресторант и сграда за спорт. Между самите постройки се върви по каменни пътечки, а всичко останало е зеленина–чудесни дървета, които толкова ме впечатлиха, че ги снимах с фотоапарата, идеално подравнена трева и много, различни видове цветя. Зад оградите на комплекса са други подобни постройки, които приличат на подобрена версия на общежитията в Студентски град, а и в тях наистина живееха млади хора, вероятно студенти от Китай, дошли на обучение, но все пак извън нашата ВИП академия. Не може да не направи впечатление и фактът, че повече от половината чуждестранни участници на нашите семинари, са от Африка. Чернокожите лица преобладават в ресторанта (или столовата), след тях са азиатците, а белите са доста по-рядко срещани.

След като съм се запознал с разположението на сградите, получавам и програма за семинара. Събуждане сутрин в 7:30. Закуската е в осем. След нея има предвидени лекции сутрин от девет до дванайсет, с кратка почивка за кафе в десет и половина. Обяд в 12:30 и свободно време до два, когато почва следобедният панел. Кафе пауза в 15:30 и лекции до пет часа. След това (по желание) тренировка в залата или в басейна и вечеря от 19:00. След вечерята за всеки остава свободно време. Барове и дискотеки няма, няма и какъвто и да е алкохол на територията на комплекса. Дори бира няма. Затова пък има минерална вода, сокове и газирани напитки, които са безплатни. Веднага прави впечатление, че организацията е структурирана така, че да имаш единствена възможност да стимулираш ума и тялото си здравословно. Internet няма по стаите, а само в залата на рецепцията в семинарната сграда и на рецепцията в сградата, в която живеем. По този начин се стимулира живото общуване между участниците от различните страни, а не седенето пред компютъра. Телевизиите са само на китайски, така че, ако искаш да не умреш от скука, трябва да излезеш от стаята и да отидеш в лобито на рецепцията и да си говориш с другите участници, а ако се сближите – да отидете заедно до центъра на Пекин. Самостоятелните излизания не са приятни, а и не са за препоръчване. Раздадоха ни пластмасови баджове, които носим на вратовете и по този начин най-лесната комуникация е: „А, ти си от….? Кога пристигна? Аз съм…” и така.

Понеже лекциите започват от утре, днес решавам да отида в залата за спорт. Казвам зала, но си представяйте сграда с много различни зали в нея – за тениса на маса, за фитнес, за аеробни спортове, за театрални представления, зали за масажи и помещения за съблекални и душове. Зад тази сграда има стадион с писти и игрища. На Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., Юсеин Болт е поискал да му намерят място, където може да тренира необезпокояван от фенове и са му осигурили достъп в този комплекс. Влизам в залата и виждам по стените снимки с него, повечето с автограф. Уредите са функционални и нови, има всичко – от пътеки за бягане, през гладиатори и лежанки, до сектор със свободни тежести. По време на престоя, тази зала стана част от ежедневната ми програма, а и беше достатъчно голяма, за да побере всички желаещи да спортуват, които хич не бяха малко.

До сградата за спорт е закритият плувен басейн и ресторанта. В ресторанта има два етажа със зали, изцяло в китайски традиционен стил. Фоайето е с няколко статуи на панди. Готвачите приготвят поне по 20 различни видове храна всеки път, като преобладават пиле, гъска, риба, ориз, картофи и местни ястия. Повечето гозби са люти, дори в началото си взех картофено кюфте, което за моя изненада също беше люто. След втория ден вече се ориентирам по-добре кои храни са поносими за стомаха ми и наблягам на пилешкото и картофите, както и различни супи – доматена, от тиква, зеленчукова. За десерт – задължително диня, която ям сутрин, обед и вечер по много. Както храната, така и напитките са безплатни за участниците в семинара. Можеш да ядеш, колкото поискаш и да си слагаш допълнително, както пожелаеш. Кафето сутрин е слабичко, но пък чаят е много вкусен. Групата, с която ще прекарам три седмици, се оказва половината от Африка и половината – от бивши страни на СССР. Понеже съм бял, а и говоря руски, веднага се приобщавам към руската общност и имам възможност да си упражня езика, който се оказва много полезен в Пекин. Лекциите са структурирани така, че да има Q&A секция в края на всяка, оставен е по половин час за въпроси и отговори, като по този начин се получава интерактивна връзка – преподавателите разбират, дали сме разбрали основното в лекциите, а ние – да задаваме въпроси за всичко, което ни интересува. Китайците обичат активността и стимулират дискусиите.