На третия ден от семинара вече решаваме, че е крайно време да се разходим из Пекин и се уговаряме след лекции да отидем до някои от най-известните забележителности. След часовете, които приключват към пет следобед една групичка се събираме пред блока, в който сме настанени и заедно поемаме към центъра на Пекин. С две киргистанки, една беларуска и аз хващаме такси от базата и то ни кара към най-близката метро станция, която се намира в покрайнините на китайската столица. Станцията е доста мръсна, доста повече отвън, където се е обособило нещо като пазарче за храни, отколкото вътре, където все пак има някаква чистота. Като внимаваме много за джебчии влизаме в метрото и внимателно следим станциите, за да не пропуснем спирката, където трябва да слезем. Спирката, на която се качваме е крайна за тази линия на метрото, затова места все още има. На всяка следваща се качват все повече хора, и след трета-четвърта вече са се натъпкали като скариди в консерва, всеки втори е стиснал телефон в ръката и слуша музика, чете или гледа филм на него, докато пътува в метрото. За град като Пекин, това е основният превоз на милиони хора всеки ден. За да отидат на работа и да се върнат по домовете си, те прекарват между три и четири часа във вагоните, това е една трета от ежедневието им. Те определено представляват пъстра картинка и ми е интересно да ги наблюдавам, докато чакам да пристигнем. Млади, стари, весели, угрижени – всякакъв тип хора могат да се видят в пекинското метро. Пъстър свят! Стигаме до станцията, където са ни упътили да слезем и хващаме трети превоз – автобус. Билетът за метрото струва 8 юана и важи за всички линии, а билет за рейса е 1 юан (25 стотинки). Автобусът също е препълнен и добре, че имаме само няколко спирки, защото смесицата на миризми от различните хора, е… да кажем, не много приятна…

Слизаме от превозното средство и тръгваме по нещо като търговска улица с обособена пешеходна и вело алея, по която велосипедистите, като истински виртуози, се провират покрай туристите и някак съумяват да се придвижват, без да газят наред. Отстрани, покрай тротоарите, са наредени многобройни магазинчета и ресторантчета. Така вървим около километър в права линия и стигаме до Бей Хай парк – ограден с висока ограда парк с алеи и езерца. В единия край на парка е Bar Street, където нашата разходка приключва пред мощни порции шишчета и местна прясна бира. Похапнали и отпочинали, отново минаваме покрай боаровете и се отправяме към последната спирка за тази нощна разходка – една от емблемите на Пекин – най-големият площад в света Тянънмън.