Чин Ши Хуан или Първият император на Китай управлявал империята само 26 години, но това време му било достатъчно, за да обедини малките и враждуващи помежду си кралства в една голяма и мощна империя, да започне сглобяването на Великата китайска стена и да си подготви гробница от 8000 теракотени войни и (според легендите) около 4000 конкубини, които при смъртта му били заровени с него. На около километър и половина от планината Ли, където е гробницата на императора, през 1974 г. четирима фермери, както си обработват нивичките, откриват случайно част от теракотен войник. Преди тях от много години съществували артефакти, че по тези земи са били открити части от теракотени фигури. Фермерите се чудели какво да правят с намерените теракотени фигури и най-умното решение, до което стигнали, е било да ги предадат на правителството и комунистическата партия. Те от своя страна разбрали за важността на находката и възможностите, които тя предлага и направили модерен археологически музеен комплекс на мястото. Един от четиримата откриватели, който още е жив, има запазено място в музея и раздава автографи. Екскурзоводката разпалено ни съветваше да ходим и да се снимаме с дядото, но на мен не ми се видя логично да се снимам с човек, който по случайност е намерил ценна находка. Това не е било плод на негово целенасочено търсене или да е показал някакъв талант… той си е копаел нивата и е попаднал на войниците отдолу. За какво сега да се снимам с него, той да не е някаква звезда? Не се снимах.

Пътуването до музея е в горещ юнски ден, а лятото в Сиан температурите стигат до 38 – 45 градуса. Преди да влезем в самия музеен комплекс, посещаваме една работилница за изработка на теракотени фигури по начина, който са ги правили от преди хилядолетия – ръчно изработвани и изпичани в пещ. Няма никакво електричество – глината се моделира от майстори скулптури, след което се разпалва огън от дърва, за да тлеят по-дълго и се вкарват фигурите, за да се стегнат. Скулптура на войн в естествен ръст се пече десет дни. Освен теракотени войници, има ковачница за мечове. С удоволствие вадя от ножницата един от последните мечове, изложени на витрината и правя няколко движения с него, без да осакатя или резна някои от колегите. Самата работилница е удобно структурирана в няколко помещения, завършващи с голяма изложбена зала. Цените са високи, но затова пък гаранцията за ръчна изработка е стопроцентова. Качваме се в автобуса и следващата спирка е музеят на Теракотената армия. Самият музей се състои от четири сгради, в които са разположени различни галерии на армии. Най-голямата и най-известна колекция е в сграда 1, от където започва нашата обиколка. Влизаме в голямото помещение и пред нас са войните и конниците на императора. За да добиете представа за мащабите на разкопките, представете си голяма нива с размери колкото футболно игрище, която е изровена на пет метра дълбочина и в разкопките са подредени прави редици с войниците и конете. Всичко това е покрито с висок купол от матирано стъкло и цялата колекция е оградена от метални парапети, зад които пазят милиционери. Това е необходима мярка за сигурност, защото желанието да се прескочи парапета и да се снима с някой от войните отблизо, представлява изкушение за всеки турист. Има четири вида войни в тази галерия – генерали, офицери, конници и стрелци с лъкове. Всички те се различават по начина, по който са вързани косите им. Генералите имат прически, които са разделени на два кока, офицерите имат един кок, конниците имат по-малък кок, вързан наляво, а стрелците – подобен кок, вързан надясно. Някъде в средата на армията, представете си централния кръг на футболното игрище, голяма част от статуите са разрушени от времето и от тях са останали само парчета. Това е най-големият проблем на правителството и археолозите. Не мога дам актуална информация колко струва цената на билета, защото тя е различна за индивидуални туристи и за групи, но мога да ви кажа, че в цената се включва и обяд в ресторанта на музея. Обядът е на блок маса – сипваш, каквото поискаш, но имаш право само на една чаша безалкохолно или бира. След това си плащаш напитките.

Похапнали и с възстановени сили продължаваме обиколките в другите няколко зали, които не са така впечатляващи, както първата. В последната обаче има запазена статуя на нинджа, в бойна стойка, пред която не пропускам да се снимам и тази снимка остана една от любимите ми от цялото пътуване в Китай. Освен нинджата, има и оригиналните каляски на императора, теглени от четири коня, както и личния му жребец, който напомня за легендата на Буцефал и Александър Македонски. Купуваме малки теракотени фигурки от търговците пред музея и се връщаме в хотела, където вечерта се уговаряме за дискотека. Аз решавам този път да пропусна и както се оказва на другата сутрин, групата колеги са попаднали на гей парти в клуба – нещо, което определено не съжалявам, че съм си спестил.

беше един интересен разказ. От скоро се интересувам от китайска история и от тяхното културно наследство. Има какво да научим от тази древна цивилизация и то никак не е малко. Благодаря за споделеното.:)