От Сиан летим за град Далиен, който е на североизток, на брега на Китайско море. Далиен е третото най-голямо пристанище в Китай, след Шанхай и Гуанджоу. Със своите осем милиона души население е считан за среден по големина град, но в него се концентрират много чуждестранни инвестиции, защото заема стратегическа позиция между Русия, Южна Корея и Япония. До Сеул се стига само за петдесет минути полет. За разлика от Сиан, този град няма хилядолетна история. Той е бил създаден от руснаците едва преди сто и петдесет години. Първоначално е бил част от територията на Русия, след това японците го завземат, после минава в китайско владение, пак японска инвазия и окупация за петдесет години и от началото на миналия век си е китайски. В Далиен навсякъде има запазени улици и сгради, по които може да се познае руското и японско влияние – те така са и останали като имена, една от най-популярните туристически дестинации в града е Руската улица. Още от летището прави впечатление многото строежи в града. Питам един от китайците, които ни водят защо е така и се оказва, че градът се готви за новата вълна население, които се очаква да нахлуят от селата към урбанизираната зона. Според анализ на експерти до 2020 г. около двеста милиона китайци ще се преместят от слаборазвитите региони на запад към градовете в централен и източен Китай. Далиен се подготвя за новите бъдещи жители, като строи комплекси от небостъргачи, в които както апартаменти, са предвидени и обширни площи за офиси и администрация. Общинската администрация е гласувала преференции за компании, занимаващи се със софтуер и иновации, като така Далиен е придобил статута на специфична икономическа зона. Посещението ни тук не е случайно, утре в програмата има предвидено посещение на China International Software & Information Service Fair – мястото, където се събират компании от цял Китай и показват най-новите постижения в областта на мобилните комуникации.

Слизаме от автобуса пред четиризвезден хотел в търговската част на града. Далиен е разположен на няколко хълма и без транспорт е трудно да се придвижваш от една точка към друга. Вечерта излизаме на разходка и ни прави впечатление колко чисти са улиците, по които не може да се видят фасове, боклуци или хартийки. Времето е много приятно и дори се усеща приятен морски бриз. Както много градове в Китай, Далиен също не пести от нощно електричество – навсякъде светят неонови реклами, има много млади хора по градските улици и макар че наближава десет вечерта, все още има отворени магазини. Цените са малко по-високи от тези на пекинските пазари, но това е нормално – тук има много туристи и не толкова голям избор, както в столицата. В групичката, която се разхождаме, сме само бели хора, от Европа. Тук местните са свикнали да виждат бели лица и не ни гледат с любопитство, както беше в централен Китай. Заговаряме две момичета, които ни препоръчват да отидем в нощен клуб „2046” – най-елитното заведение в Далиен, но и доста скъпо. Бутилка уиски там спокойно може да стигне хиляда долара. След кратка справка решаваме да не посетим този клуб, а влизаме в КТВ – караоке бар с различни по големина зали. Пием по една местна бира „Джин-тао” и се прибираме към полунощ в хотела.

 Сутринта започва с посещение на изложението за софтуер и информационни услуги. Облечени официално с костюми и вратовръзки, представляваме вдъхваща респект група, а за капак на всеки от нас връчиха по един бадж VIP, който ни осигурява достъп до всяка зала в голямата конферентна сграда на изложението и достъп до безплатния бар с напитки и хапки. На мен лично ми е интересно да разглеждам щандовете с нови апликации за мобилни телефони, интернет разработки и електронни комуникации и за времето от десет сутринта до към ранния следобед съм сменил около трийсет визитни картички, а сред нововъведенията, които разгледах, са лазер за моментно 3Д рязане, използван за фигури и бюстове; нов софтуер за кол центрове, декодер за всякакви презентации за мобилни телефони и транспортна база данни с точен адрес на пратката във всяка секунда. За съжаление от проведените срещи около деветдесет процента не знаеха нищо за България, дори къде се намира. Обясненият ми започваха от Турция, след това на север към границите на нашата страна, членството в ЕС, розовата долина, планините, морето, най-ниските данъчни ставки в Европа, макроикономическа стабилност и население, което  поне в 50% говори и някакъв чужд език, освен български. За тези, които изглеждат заинтересовани от разказа, казвам и че имаме насърчителни мерки за инвеститори и изброявам някои от най-атрактивните такива от закона.

В ранния следобед е предвидено  посещение на най-големия площад в града – площадът на Морските звезди, наречен така, защото нощно време морето се отразявало на площада и създавало илюзията, че той е обсипан със звезди. Мястото наистина е забележително – от едната страна е ситото на Далиен с високите стъклени сгради, а от другата страна е морският бряг, на който е построена висока естакада като туристическа атракция. Времето е с нас и едно топло слънце е огряло над града, но това не е слънцето  на четиридесетградусовата пещ в Сиан, а тук ти е приятно да се разхождаш и да седиш на пейките на морската алея.

Днешният ден предвижда още две туристически забележителности – Тигровият залив и Телевизионната кула. За заливът не мога да кажа кой знае какви хубави думи, защото там в момента е една голяма строителна площадка – на първа линия до брега се издигат в строеж поне десет бъдещи хотела и хотелски комплекси, които с многото багери, кранове и камиони закриват красивата гледка към плажа. В миналото тук е имало тигри, от където идва и името на залива, сега няма никакви животни. Леко разочаровани от това място се придвижваме към ТВ тауър на Далиен, която обаче препоръчвам да се види. На един от най-високите хълмове над града се издига кула, която е била телевизионна в миналото, а днес е само туристическа атракция. Тъй като в момента пиша тези  редове в самолета на път за Европа, не мога да проверя точната височина на кулата, но  мисля, че беше около  двеста и осемдесет метра. Това я поставя след сестрите й в Дубай, Шанхай и Ню Йорк, но гледката, която се разкрива от върха на Dalian Sightseeing Tower е 360-градусова панорама към високите сгради на града под нас, красивите зелени хълмове и морето. Красиво е! Една от забележителностите, които се виждат, е голяма бяла футболна топка над града – до преди няколко години местният отбор е бил неизменен шампион в китайското футболно първенство, макар че в момента клубът отстъпва на по-богатите отбори от югоизток. Зоран Янкович и Мартин Камбуров са едни от играчите, защитавали цветовете на Далиен. След кулата имаме свободно време и след това – вечеря с петнадесет различни вида местни ястия (повечето от които – много вкусни), като местната кухня не е толкова люта като Сечуанската и определено също се усеща руското влияние. Нощта завършва в бар „Алис”, местна бира и жива музика. Таксито ни прибира в хотела, където уморен се просвам на леглото и заспивам.