Както е видно от заглавието на постинга, тук няма да си говорим за история и култура, а за нещата, които се случват в Китай след залез слънце. Нека започна от това, че вече имам наблюдения от пет града в тази голяма азиатска страна – Пекин, Шанхай, Далиен, Сиан и Саня. Може да се каже, че от север до най-южната точка на Китай съм натрупал някакви впечатления за начина на живот и поведението на младите хора в нощните клубове и дискотеките. От общо един милиард триста и седемдесет милиона китайци в границите на страната и още неизвестен брой милиони по другите континенти, тази раса, по думите на един антрополог, се е променила към добро в последните две десетилетия – преди това са били ниски, кафяви и глупави, а сега са по-светли, по-високи и по-образовани хора. Както писах преди време, бедността и безработицата са в момента най-големият проблем на страната им. Ако успеят да се справят с него, нищо не може да попречи на Китай да бъде водеща икономика в света в бъдеще. В момента в сила е доктрината „едно семейство – едно дете”, която толерира един наследник на семейството и налага солени глоби и такси за второ дете – в Пекин глобата е $ 500 долара при раждането, което е довело до жестоки незаконни аборти в седми и осми месец от жени, които са нямали финансова възможност да платят тези пари. Сега населението видимо е петдесет на петдесет между мъже и жени, може би една идея повече са жените. Китай има една от най-младите работещи нации в световен мащаб, но въпреки това всяка година от университетите се дипломират около 7 милиона студенти, като само една трета от тях успяват да си намерят работа, останалите остават на улицата или си търсят късмета в чужбина. Благодарение на доктрината „едно дете”, семействата предпочитат да имат момченце, което да продължи поколението. Това води до хвърлянето на финансови ресурси от цялата рода към това дете и наблюдателите наричат този феномен „малкият император” – наистина малкото момче се чувства като император, защото е задоволено от всякъде – най-модерни телефони и играчки, обезпечение на обучението и стабилността му, защото на неговата реализация в бъдеще ще разчитат родителите и роднините му. Получава се нещо като разменна инвестиция за бъдещето – те инвестират в детето сега, за да разчитат на него на старини. Тук е моментът да отбележа, че тази връзка не е само финансова, а е и в чисто културен аспект на страната, тук уважението и почитта към по-възрастните е вменявана на малките от най-ранна възраст, това става част от тяхното възпитание и ценностна система. За европейската раса звучи странно, но е факт, че почитта към по-възрастните е нещо много сериозно в Китай – там имената на родителите и семейството се поставят на първо място и чак след това идва личното име. И докато от момчето се очаква да се грижи за родителите и роднините си, когато те остареят, то при момичетата се очаква да си намерят богат съпруг, който да се грижи за тях, респективно за нейните родители и семейство. Днес определящо за това дали момичето ще вземе за съпруг някого, е дали той има къща и кола. В по-малките градове, а дори и в някои от по-големите такива и днес има пазар за булки, където момчета могат да си избират булки, а семействата на булките избират кандидатите по това каква къща имат. Чужденците са много на почит, защото по презумпция те имат добри гени и могат да издържат семейството. Затова и китайците, макар и на шега, не ни обичат много, защото в белите (и черните) мъже виждат чужденците, които идват в тяхната страна, за да им вземат хляба, работата и жените.

На пръв поглед китайките ще ви се сторят, че ходят полуголи. Не знам дали е въпрос на мода или така се харесват, но много от младите китайки ходят с къси, ама много къси полички или панталонки, потничета или блузки без ръкав и високи обувки. Това е така, защото повечето са слаби и имат хубави крака. Дълбоки деколтета нямат, защото няма какво да покажат в тях.

Има някаква мода момичетата да си изрусяват косите и понеже всичките са с много черни коси, след процедурата се получава някакъв оранжев цвят. В нощните клубове, които посетих, китайките бяха около половината на половината от посетителите в заведенията. Да приемем, че в клубовете са по равно китайци и туристи, значи китайките са половината от местните. Ще си кажете – ми то е нормално да е така, но всъщност в Пекин туристите са само 10% от населението, а градът е почти 23 милиона души. Значи нормално в нощните клубове би трябвало да има десет пъти повече китайци, отколкото туристи. А не е така, дори за космополитен град като Шанхай, когото не напразно наричат новият Ню Йорк.

Част от китайките са скромни в поведението си или поне се преструват на такива. Дори да говорят английски език, в началото ще кажат, че говорят само малко или че почти не разбират езика. За разлика от американските или някои европейки, азиатските момичета няма да дойдат при теб и да те заговорят. Освен ако не са проститутки. И като казах проститутки, в Китай официално проституцията е забранена, което не им пречи в големите градове да има платени компаньонки във всеки нощен бар. Комунистическата партия и милицията си затварят очите за този нов вид доходен бизнес, като от това най-голяма изгода имат собствениците на нощните клубове, а не малка част от тях са свързани именно с висши функционери на партията. Миналата година е имало инцидент в Пекин с едно червено ферари 430, което катастрофирало в стълб в квартала на баровете „Сан ли тун”. Във ферарито (двуместно) намерили сина на един от членовете на Висшия съвет на партията, а с него една гола и друга полугола китайки и голямо количество кокаин по седалките. Въобще улиците нощем на китайската столица са едно малко луксозно авто шоу – ламборджини, ферари, порше, новите модели на ауди ТТ и спортните китайски авто производители са често срещани по булевардите на Пекин. От тях слизат лъскави гъзарчета и китайки с вид на фотомодели, а в баровете има шоу програми, в която полуголи танцьорки правят чудеса по пилоните. Не мислете обаче, че този лукс може да се срещне навсякъде. Много по-лесно ще откриете бедността и липсата на суета извън Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Далиен и Шенджен. Градските легенди разказват как в кафенетата от типа на „Старбъкс” и KFC работят по две-три сестри, които реално получават трите една заплата, регистрират се като една продавачка, за да може собственикът да си спести от заплати и данъци, а момичетата са доволни, защото макар и минимални, все пак получават някакви пари.

Ще завърша с една романтична история с българско участие в нея. Преди няколко години на посещение в Пекин дошла българска правителствена делегация. Като добри домакини, китайците осигурили екскурзоводи-доброволци, които говорят приличен английски език. Една от тези екскурзоводки била момиче от покрайнините на столицата, което било много срамежливо. То трябвало да превежда на един от по-младите членове на българската делегация, ергенче от София. Към края на посещението момчето поискало от китайката да му покаже забележителностите на Пекин след официалната част. Малко по-късно приятелка на момичето дала бележка на българина, на която пишело: „Извинявам се, но не мога да дойда да ви покажа забележителностите на Пекин, защото ще се влюбя във вас, а това е любов, която е обречена”. Българинът прочел бележката и какво мислите, че направил? Отишъл направо в доброволческия център, намерил момичето, което почервеняло цялото от срам и й обяснил, че намеренията за разходка съвсем не включват интимности и начало на романс. След дълги увещания момичето се съгласило да покаже Пекин на българина. Както можете да се досетите, при разходката в парка Бей Хай се стигнало до целувки и прегръдки на брега на красивото езеро. Мисля, че това е един красив финал за този постинг.