Последният пътепис, преди да започна тези редове, беше за Манхатън, Ню Йорк сити. И измина около година, преди да седна и да нахвърлям на белия лист впечатленията от новите дестинации. Някак си не само по азбучен ред, първото място, за което реших да пиша, се оказа Банско. Разбира се мащабите между това малко курортно градче и Шанхай, Чикаго или Токио са несравними, но Банско си има своето място в този сборник, защото бе един от градовете, в които започна моята кариера на адвокат и дори имах желание да си купя и аз апартамент или къща там. Всъщност най-трудно беше да отсея най-интересните от всички спомени, които имам в градчето под Тодорка, защото от десетина години, поне по два-три пъти годишно, ходя на почивка в този курорт. И така – съчетавайки бизнес и почивка, за мен Банско се превърна в любима дестинация. Ако се върна назад, може би първият по-интензивен спомен от мястото е в началото на 2003 г., когато започна големият бум на строителството. До тогава луксозните хотели се брояха на пръстите на едната ръка, но това щеше да се промени драстично в съвсем кратки срокове. Банско стана редовна дестинация основно в периода 2006-2009 г., с първите ми нотариални сделки като пълномощник на англичани, ирландци и шотландци. Имаше период, в който всяка седмица отсядах в някои от хотелите на Банско или Разлог, за да сключвам по няколко сделки за покупка на имоти. След това дойде предложението от една българо-английска компания да извършвам правното обслужване на нов 4-звезден комплекс до голф игрището, както и офертата от самите собственици на голф комплекса да работя за тях. Те дори ми бяха осигурили офис в границите на „Пирин голф”, от терасата на който се разкриваше прекрасна гледка към върховете на планината. Може би оттогава харесвам Банско през топлите месеци, спокойствието и възможността да си почива човек, но в същото време и да твори. Поне при мен беше така. И от всички пътувания към Банско и Разлог, най-трудното беше да избера едно, за което да разкажа. Затова и реших да избера едно от последните посещения, може би едно от най-необичайните: тае-бо уикенд в това градче. За тези, които не знаят, тае-бо е спорт, подобен на аеробиката, който комбинира движения и удари от таекуондо и бокс (от тук идва и името тае-бо), на фона на ритмична и тонизираща музика. Официално създател на този стил е Били Бланкс, но още Брус Ли през 70-те години в САЩ започва да води групи с упражнения от бойните изкуства. От няколко години водя групи по тае-бо в София, затова сега реших да разнообразим в Банско.
Набързо се организирахме с групата от София и се натоварихме в 4-5 автмобила за Банско. Тук е моментът да благодаря за съдействието на Ани от „Берхел”, която организира уикенда и движеше комуникацията с хотела.
Рано сутрин в 7:30 се събираме на паркинга на автогара „Овча купел”, пием по кафенце и тръгваме в колона към Банско. По план в 10:30 трябва да направим първа тренировка в залата на хотела. Няма трафик в този час и бързо се придвижваме по маршрута. На Симитли спираме за няколко минути и продължваме да катерим Предела. Спускаме се по наклона и след няколко минути се показва любимия ми пейзаж в България – панорамната гледка на върховете на Пирин планина, която се открива вдясно от пътя на влизане в Банско. Красота! Величествената планина сякаш расте пред очите на пристигащите, върховете са покрити със сняг, който блести от слънчевите лъчи. В подножието – зелени борове, мури и смърчове. Защо не съм като Алеко да опиша както си трябва тези богатства, които страната ни притежава?! Ама ей на – адвокат, инструктор и от време на време – драскам по някой ред, ей-така, колкото да не е без хич. Хотелът се намира в старата част на града, на пет минути от пешеходната зона и след като се настаняваме по стаите, слизам да огледам коя от трите зали е най-подходяща за тренировка за толкова хора. Фитнес залата е малка, няма как да побере двайсет активно подскачащи мацки, затова избирам една от конферентните зали и карам момчетата от хотела да разчистят столовете и да остане само едно празно пространство и място за лаптопа, на който включвам музиката. Тренировката минава перфектно, наблягаме на боксовите упражнения и кардио. Следва душче и към дванайсет и половина стабилна групичка от десетина души, сред които само аз мъж, тръгваме към една от любимите ми кръчми в града, намираща се съвсем близо до първата станция на лифта, наричан от банскалии „Кабинката”. Места има и взимаме най-голямата маса. Хапваме, пийваме – в интерес на истината преобладаващо здравословна храна и е време за следобедното кафенце. Междувременно минавам покрай The Club и запазвам едно сепаре за довечера. Лошата новина е, че съм си забравил дънките в София, а по анцуг няма как да вляза в нощния клуб. Няма проблем – минавам през едно магазинче на главната и си купувам нови дънки. Готови сме за довечера! Времето в Банско е слънчево и приятно през този априлски следобед и след кафето сме в басейна на хотела. Аз лично се паркирам в джакузито и бича айляк до към четири и половина. Пълен релакс! В пет обаче е време за втора тренировка за деня. Групата в залата е намаляла, но стартираме ударно с комбинациите. По средата на тренировката съм се изпотил като Питбул на концерт, а и в прическите си приличаме с него. Приключваме с двеста коремни преси и свалям тениската, от която буквално тече вода. Чувствам се тонизиран, а виждам, че момичетата също са happy. Навън започва да се усеща, че сме в планината, подухва приятен, хладен, планински ветрец привечер. Имаме организирана вечеря в ресторанта на хотела и похапваме стабилно местни банскалийски манджички. Банскалии не признават други салати, освен тези, които са расли на кокал + чюфтета и чибапчета. Вечерята приключва в лоби бара на хотела на по коктейлче, а аз лично поръчвам първото уиски за вечерта. Към десет и половина момичетата се качват по стаите да се приготвят за дискотеката и точно в полунощ се събираме в лобито на хотела, от където пеша тръгваме към клуба. Очаквано девойките са се качили на по 15 см токчета, лъскави дрешки, грим и прически. The Club има вход от 10 лв за мъже, а за да седнеш на сепарето, трябва да поръчаш бутилка алкохол и разредител към него. Повечето от компанията пият водка, така че поръчваме „Руски стандарт” и в комбинация с Red Bull влиза много добре! Заведението е пълно, местните ни зяпат, че не сме от градО и до към един музиката е стил техно. После всичко си идва на мястото и по сепаретата се почват яко чупки в кръста и въртеливи движения с ханша. Определено става купон, изкарваме до към четири и половина в клуба. На връщане търсим някъде да хапнем банички, ама не намираме. Всече се съмва, когато се прибираме по стаите в хотела.
На закуската решаваме, че вместо тренировка в 10:30, ще разпуснем в басейна. Към обяд се качваме в колите и отиваме над града, до Байкушевата мура – най-старото дърво в България. Понеже има още сняг в планината, оставяме колите и последните два километра ги минаваме пеша. Започва да си вали стабилно, добре че съм с дебелата шуба. Затова пък голямото дърво горе си заслужава! Правим си снимки и след похапване на Предела, палим колите към столицата.
