Отново съм на новия терминал 2 на летището в София. Познавам всяко ъгълче на двете зали тук. Стана нещо като ритуал да си взимам кафе и фреш от портокал преди поредния полет, затова и сега не съм изневерил на традицията – пия горещото еспресо и чакам време да се кача по елеватора нагоре на втория етаж и да се чекирам. Навън времето е приятно, около двайсет градуса, слънчице и никакви облаци. Мога само да си представя каква жега ще ме посрещне след няколко часа в столицата на Катар. Предвидливо съм си направил електронно чекиране и минавам бързо по лентата, като старателно надписвам куфара с лепенката на катарските авиолинии. Униформите на стюардесите са решени в интересен винен цвят, а на ризката на една от тях виждам надпис „Катерина”. Няма начин да е катарка! Питам я от къде е и се оказва от Украйна. Разменяме няколко думи на руски и влизам в самолета – избрал съм си едно от най-хубавите места, до люка и съвсем в началото 9А, от така наричаните „иктноми плюс”, непосредствено до бизнес класата. За Доха ще летим с кратка спирка в Букурещ, защото Qatar Airways имат политика да събират съседни държави в един полет. Братислава минава през Загреб, а софийският полет през съседна Румъния. На излитане сме към петдесет човека в целия самолет, но в Букурещ се качват доста хора и всички места са вече пълни. Катарските авиолинии се стремят да поддържат висок стандарт на обслужване и макар, че не са в Star Alliance, членуват в One World. За да привличат нови клиенти, правят различни кампании като по-ниски цени за дългите дестинации или специални оферти като настаняване в хотел в Доха за сметка на авиокомпанията за 12 часа. Похапваме пиле с различни зеленчуци на борда, като аз си поръчвам уиски с кола за след вечерята и си пускам някакво филмче, за да се приспя. На плей-листата нямат Оffspring, но виждам Guns’n’Roses и Bon Jovi, така че алтерантивите са налице. Полетът трае около шест часа и когато през нощта се будя, виждам под мен светлините на Кувейт. Значи вече наближаваме. Около полунощ самолетът се приготвя за кацане на DIA – Doha International Airport. Излизаме и жегата ни посреща – 33 градуса по Целзий през нощта! Тъмно е и пустинята не се вижда, но пък се виждат светлините на новопостроените небостъргачи в далечината. Катар е държава, която си има както пясъци, така и от три страни е заобиколена от морета. Официално е малко над два милиона жители, тоест толкова, колкото живеят в София. Основно тук се добива нефт и газ, като също така е развита търговията с перли и диаманти. Местната валута е катарски долар, но приемат също американски долати и евро.
Кафето е около 2 евро, минралната вода – 5. Тук има една градска легенда, че в пустинята литър вода е по-скъп от литър бензин.
Още от летището в далечината се виждат светлините на хотелите. Катар не е масова туристическа дестинация и поради това големите хотели залагат на всевъзможни екстри и лукс за най-високия клас богати клиенти. Най-красивите хотелски вериги са разположени на крайбрежната улица и в новопострения изкуствен остров „Перлата на Доха” с апартаменти от затворен тип, луксозни вили, молове и спортни комплекси. За мен беше интересно как шейхът е решил да прави такива мащабни за малката страна строежи и се оказа, че шейх Хамад бин Халифа ал Тани е наредил всички находища на нефт и природен газ да се пбслужват само от местни компании, без да се дават на концесии. Печалбите се разпределят вътре в държавата, като голяма част от тях се реинвестират в строителството. Резултатът – в Катар няма никакви данъци и няма престъпност. Официално целта на толкова мащабното строителство е Световното по футбол през 2022, но при по-детайлно разглеждане се вижда, че сериозен фокус е и привличането на чужди богати туристи и инвеститори.
Доха е град с изключително пъстро население. Още на летището погледът среща различни по цвят, манталитет, облекло и раса хора. Може да се срещнат хора с летни якенца, както и такива по потници. Преобладават арабите, облечение с чаршафи и забулените жени. Нямаме много време в Доха, затова се отправяме към основните забележителности на града. На първо място от организираната обиколка е “Сити център Доха” – най-големият мол в арабските емирства, макар че дубайските сериозно могат да поспорят по мащаби и големина. След посещението в Световния финансов център в Шанхай аз лично трудно мога да се впечатля от шопинг центрове, но това, което е интересното тук, е ледената пързалка, контрастираща с четиридесетградусовата жега навън. Близо до мола е и местният пазар, който е най-посещаван привечер, когато температурите са поносими за местните. Пазарът е характерен с продажбата на породисти арабски жребци и ловни соколи. Пропускаме да влезем в Музея на арабското изкуство, но пък пием кафе и минерална вода в едно местно кафене.
Друга забележителност е копието на Венеция, като този квартал е изкуствено наводнен и по „каналите” могат да се видят гондоли и вапорети. Влизаме още в няколко големи търговски комплекси, като навсякъде се срещат елементи на лукс – скъпи и лъскави мотори, автомобили клас „Бентли”, най-висок клас бижута и парфюми. Продавачките са много любезни, почти навсякъде предлагат мостри на парфюмите. Качваме се на рейса и се прибираме към летището. По пътя минаваме през местност, където се обградени само с пясъци. За разлика от снимките, пустинята в Катар е от бял пясък, постоянно се завихрят някякви прашни бури и дори при една такава си напраших очите и след това няколко дни изглеждах като препил или недоспал. Излитаме от „Доха Интернешънъл” със смесените чувства на лукса и първия ни досег с пустинята.
