На сутринта гледката от прозореца е дори по-хубава. Под нас се е ширнало море от високи стъклени сгради, докъдето ти видят очите, а точно пред нас е кулата на „Нипон ТВ” с панорамен асансьор до 50-я етаж. Денят започва с душ в банята, последван от закуска в лобито на хотела. Слизаме на 25-я етаж и даваме на един от сервитьорите ваучерите за всеки ден от престоя ни в хотела. Той ни отвежда до специално приготвена маса за двама и слага прибори на покривката. Най-общо мога да определя шведската маса с предложения за закуска на три големи, сравнително обособени сектори – плодове, европейска закуска и японска закуска. Аз стартирам с традиционното за мен по време на пътешествия и командировки: бъркани яйца с бекон, пържени филийки с мед и плодове. Също така наблягам на прясно изцедения сок от портокал и редичкото шварц кафе, докато Мими пие чайче като истинска японка и похапва кроасани. И двамата пробваме от петте вида плодове – банани, портокали, грозде, ягоди и ананас. Истински витаминен микс! След обилното похапване вадим картите и си правим план за обиколка първия ден. Понеже аз имам няколко официални срещи след обяд, решаваме да посетим само Императорския дворец и Източните градини, които са съвсем близо до хотела. Съвсем близо за стандартите на Токио означава на 10 минути с метро и половин час разходка. Качваме се на метрото с надземната JR Yamanote Line от Шимбаши до Юракучо за една спирка и от нея тръгваме пеша към двореца. Повечето туристически гайдове препоръчват да се слезе на следващата спирка – Токио Стейшън, но тя – от една страна е много по-голяма, а от друга, по-посещавана и затова удачният избор е именно Yurakucho.
Резиденцията на последния император е разположена в централната част на столицата. Вървим по чистите улици и ми прави впечатление, че никъде не виждам кошчета за боклук. Въпреки този факт, боклуци и хартийки по улиците и тротоарите няма. Всеки си носи нещата вкъщи и ги хвърля в домашните кошове.
Пресичаме голям и оживен булевард и пред нас се разкрива дълбокият, пълен с вода ров, за дкойто се издигат стените на Imperial Palace – Императорския дворец. Сегашният дворец е построен на мястото на замъка Едо, седалище на шогуна Токугава от 1603 до 1868 г. През 1888 е построен съвременния дворец, който след Пърл Харбър и Втората световна война е сринат до основи от американските бомбардировачи. В момента най-внушителни са именно защитните стени. Подобно на китайския Забранен град, целият дворец е обграден с широка около 60 метра водна преграда. Може да се влезе (само до портите) през централен и страничен вход. Вътре в самия дворец не се допускат посетители, освен два пъти годишно. Затова и туристите се снимат пред големите мостове, които свързват двореца с Токио. Може би най-известният мост е Нидзюбаши – един от символите на града. Че е хубав и голям, спор няма. Но не са за подценяване самите паркове и поддържани тревни площи, които го обграждат. Времето е топло и слънчево, но аз още от Париж знам, че не се излиза без риза с дълъг ръкав, затова съм се подготвил. А Мими е с блузка и якенце, дънки и зелени спортни обувки. Гледам я колко готино изглежда и си мисля няколко неща – от една страна е вярно, че българките са едни от най-красивите жени на света, а от друга – аз лично съм някакъв невероятен късметлия да съм точно с такова страхотно момиче! Слънчевите лъчи се вплитат в косичката й, докато я снимам пред един ред розови цветя, на метри от водния канал, пазещ двореца. Влизаме в разрешеното за туристи пространство на двореца откъм Кокиогайен, близо до парка Хибия. Вратата, през която преминаваме се казва Сотосакурада-мон. За тази врата няма информация в справочниците, но аз снимах надписите на една табела в двора на двореца и сега превеждам от там. Намираща се в западното крило на Императорския дворец, това е вход към площ от около 1056 квадратни метра. Вратата била срината до основи от голямо земетресение през 1923 г., а на 03.03.1860 г. точно тук е зивършен атентатът на япоснкия премиер Тайро Наосуке, а събитието е известно като инцидентът Сакурадамон.
Във външния двор на двореца има друга табела, указваща основните забележителности в района. Те са четири – вратата, през която току-що минахме, мостът пред централния вход с полицаите отпред, статуята на Кусуноки Масашиге и паркът на фонтана Вадакура. Преди да отидем до фонтана и статуята, пред нас изниква входът на Източните градини на двореца. Тръгваме натам, защото градините са едно от най-препоръчваните места, които могат да се посетят в Токио. На входа ни дават чипове, които следва да върнем на илизане от парка. Сега ще ми е малко трудно да опиша всички видове растения, храстчета и дървета, които се срещат като флора там. Няма да преувелича, ако кажа, че растителните видове са стотици. Още на входа на градините прави впечтление къщата на 100-те самураи, голяма дървена постройка, в която няма нищо, освен рогозки, казан за готвене и маси за хранене. Тук са живели и са тренирали личната гвардия на шогуна, а самите алеи в градините са големи и павирани, за да може по тях да се движат карети с охрана в пълно бойно снаряжение. Самият парк като площ е много голям и за да го обиколи човек, е нужно да си отдели поне няколко часа. Ние не разполагаме с това време, защото имам поредица от бизнес срещи, започващи в 16:00 следобяд, затова минаваме по един short-cut, за да се озовем на нещо като вътрешен кръг градини, осеяни с полянки и алеи. Сядаме да почимен на една от пейките под големите широколистни дървета и наблюдаваме как бизнесмени, облечени в строги тъмни костюми, идват в парка през обедната почивка и прегръщат дърветата. Ние пък се щракваме прегърнати на една от полянките и се връщаме към изхода. По пътя назад към метростанцията, минаваме през шадраваните и също правим няколко снимки там. Отново забелязваме колко е чисто не само по улиците, но и в парковете и тревните площи. По полянките са насядали хора, други играят тай-чи и йога, трети (като мен) правят карате удари по дърветата, кой каквото му харесва.
Последната спирка от забележителностите е статуята на самурая войн Кусуноки Масашиге (1294-1336), издигаща се на петнадесет метра в обособено място в парка. Той се прославил с многобройни военни подвизи, като името му е записано в „Голяма книга на нинджите” (стр. 9) и в последната битка, когато станало ясно, че нама как да спечели, сам отнел живота си. В историята на Япония той е национален герой, а в източните бойни изкуства се носи легендата, че от най-ранна детска възраст, той наставлявал сина си Масацура с думите: „Постоянно привиквай към смъртта”.
Доволни от направената разходка се качваме в хотелската стая и аз набързо взимам душ, след което се приготвям с риза и костюм за официалните срещи. Точно в 16:00 PM, слизам в лобито, където ме чака нашият домакин, PR мениджърът на Парк Хотел Токио г-н Митсуро Нарасава.
