Тянанмън е красив площад, въпреки типичната комунистическа архитектура – масивни железобетонни постройки като мавзолея, Народния музей и входа на Забранения град. Нощно време е осветен изцяло от мощни улични лампи и пак си има много туристи, но чувствително по-малко от дневните часове. Името му на китайски означава Врата на небесното спокойствие и е една от входните точки за бившия императорски дворец – Забраненият град. През 1989 площадът става печално известен с кървавото потушаване на студентските протести, а клипче как студент спира редица танкове на този площад, можете да намерите в ютуб и днес. Ние не пропускаме да си направим снимки пред вратата на двореца, която е заключена нощем и строго охранявана, гледаме как китайската народна армия сменя караулите под аплодисментите на патриотично настроени местни жители и продължаваме по една от големите търговски улици, която също е перфектно осветена нощем и по това не се различава от европейските или американските си сестри. Минаваме покрай луксозния петзвезден Гранд хотел Бейджинг и слизаме, за да хванем последното метро за базата. За разлика от Ню Йорк, тук метрото не е денонощно, а само до 23:30, но пък друга разлика е, че вместо $2,5 долара за един рейс, тук плащаш 50 стотинки и се возиш колкото искаш. Връщането в АИБО минава на два етапа – с метрото до последната станция на линия 5 и след това – пазарене с таксиметрови шофьори да те закарат до базата. При първото ми посещение в Китай – Шанхай и Саня, не видях обратната монета на китайската демокрация, но тук в Пекин имам възможността да видя и как живеят обикновените китайци – метрото за базата минава над земята в един от кварталите на северен Пекин, който представлява гето, с десетки клекнали на улицата дрипави и мръсни китайци, които чакат за социалната помощ – купичка ориз за вечеря. Китай официално са втората най-развита икономика в света, но въпреки това има над 120 милиона китайци, които живеят под социалния минимум. Бедността е най-големият проблем на страната и макар че в последните години процентът на бедни хора драстично е намален, това е задача, която още стои нерешена през управляващите. Всичко това е на фона на строежи като този в Ченду: най-високата сграда в света – 838 м, в момента втората по височина – 632 м е новата сграда на International Commerce Center в Шанхай. 

Няколко дни по-късно имаме организирано посещение на Забраненият град и Тянанмън. Дворецът на императорите е бил забранен за простосмъртни, но днес е музей и представлява множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 50 и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана "Златна вода". Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Опашката през входа на музея е поне 50 метра дълга с хора, чакащи да си купят билети, но ние сме с връзки и влизаме без да се редим. Следва една 5-часова разходка от сграда с традиционна китайска архитектура в друга, от двор в двор, от градинка в градинка и  накрая, уморени, но доволни, излизаме през един от задните входове на двореца. На излизане един от водачите ни каза, че ако дете се роди в двореца и всеки ден живее в различна стая, когато ги обходи всички, че бъде на 27 години. След тази културна забележителност, идва ред на шопинга, като посещаваме трите най-известни пазара – Коприненият, Перленият и Яшу маркет. Цените са космически, но с пазарене може да се купи стока на 1/10 от първоначално обявената цена. Както се случи с един колега, който взе Samsung Galaxy S4 за по-малко от 100 лв. Аз купувам няколко копринени шала, магнитчета, картички, три тениски и разни други подаръчета и с това шопингът ми приключва. Една колежка от Етиопия си похарчи всички пари да купува дрехи и обувки, след това изтегли от банкомата спестяванията, а след няколко дни звънеше на мъжа й да й прати още пари за покупки.

Когато не сме на туристически обиколки или на шопинг тур, дните минават по идентичен начин – лекции сутрин от девет до дванайсет и след обяд от два до пет. Нашата група (или клас) се оказва интересна и разноцветна. Имаме депутат от Уганда, директор на дирекция от министерството на финансите в Судан, още двама на подобни позиции от Непал и Мианмар, главен секретар на министерски съвет от Пакистан и Беларус, няколко експерти от министерство на икономиката в различни африкански и бивши социалистически републики и само аз съм от ЕС. Трябва да призная, че се получават интересни дискусии, в които взимам активно участие и успявам да (се) изложа (с) мнение по въпроси, представляващи интерес за мен като „китайската демокрация”, „развиваща се или развита страна е Китай”, „комунизъм или капитализъм виждам в КНР” и любимият ми казус „търговската криза Китай – ЕС по новите мита на соларни панели/внос на вино”, по който моето решени се оказа толкова интересно, че професорът заяви пред всички, че ще го предложи на неговите колеги от Министерство на търговията на Китай при следващите преговори с Европейската комисия.

Както дискусиите, така и храната е много разнообразна и включва супа от тиква, панирани калмари, драконов плод, както и поне 10 различни вида местна кухня. Продължавам активно и с тренировките, макар и с по-лека интензивност от началото, сега са по-скоро за тонус и да не губя форма, докато съм в Азия.  

Отново е ден за разходка в Пекин и този път ни водят в най-лъскавия мол в центъра – Ориент Плаза, където има всичко, но на цени, по-високи от тези в която и да е столица в Европа. Както може да се очаква, обикаляме магазините, без да си купим нищо и организаторите бързо разбират, че цените не са по джобовете на бедни държавни служители, затова се преместваме на място, наречено Пазар на коприната (Silk market), за който споменах малко по-нагоре. Тук пазарлъкът върви с пълна сила, но резултатът е видим – няма колега, който да си тръгна с празни ръце от пазара. На връщане попадаме в зловещо пекинско задръстване, като всичките 5 ленти на булеварда са претъпкани с коли и повече от час не можем да се придвижим на километър и половина.